О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1447
София, 16.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4132/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв.Г.М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №107/08.3.2013 г. по гр.д.№55/2013 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решението по иска за отмяна на заповедта за уволнението на ищеца и делото е върнато за ново разглеждане и решаване от Панагюрския районен съд.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два процесуалноправни въпроса, а именно:Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК, включително и да възпроизведе правилно фактите, събрани в съдебно заседание, и да прецени процесуалната легитимация на страните по делото ; Влиза ли в сила решението на въззивния съд за обезсилване на решението на първоинстанционния съд с връщането на делото за разглеждане по определена от въззивния съд правна квалификация на иска след като същото решение не е обжалвано в определения едномесечен срок, и ако не влиза в сила – разполага ли с процесуално правомощие въззивният съд при повторното обжалване на решението на първоинстанционния съд да приеме, че правната квалификация всъщност е друга, а не тази, дадена от самия въззивен съд в първоначалното решение по обжалване. Ако ли пък първоначалното решение на въззивния съд за обезсилване решението на първата инстанция с връщане на делото с определена от въззивния съд правна квалификация на иска влиза в сила при необжалването му в едномесечен срок, то формира ли същото решение сила на присъдено нещо относно поставената от въззивния съд правна квалификация на иска и обвързва ли тя въззивния съд при повторно обжалване на първоинстанционното решение.По първия въпрос се сочи противоречива практика и се позовава на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по втория се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. Г. И. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е обезсилила решение № 164/12.12.2012 г. по гр.д.№ 520/2012 г. по описа на Панагюрския районен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от Н. Г. И. срещу [фирма] – [населено място], обективно съединени искове за отмяна на дисциплинарно уволнение, постановено със заповед № 4/26.09.2011 г., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. Приела е, че след предходното обезсилване на първоинстанционното решение ищецът е отстранил нередовностите в исковата молба по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като е привел в съответствие искането с изложените обстоятелства, поради което предмет на делото е именно този иск и по него районния съд е дължал произнасяне по същество. Изложени са изводи, че неправилно окръжният съд е стигнал до извод, че се касае до нов иск.
Първият от поставените въпроси, макар и с посочената според касационния жалбоподател противоречива практика, е бланкетен. Освен, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата роля на съда, той трябва да бъде поставен с оглед определени изводи на въззивната инстанция и нейни съдопроизводствени действия или бездействия, или процесуални опущения. Това обаче в приложеното към касационното жалба изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е налице. Поради това по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторът не е обосновал и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Правната норма, регламентираща влизането в сила на решенията е ясна и категорична – аргумент от разпоредбата на чл.296 ГПК и тя има предвид решение, с което се разрешава материален спор. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е извън приложното поле на посочената норма, поради което предходното въззивно решение в процесния случай не формира сила на пресъдено нещо, а е свързано с извършено от предходната инстанция опущение, което е рефлектирало върху изхода от спора.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107/08.03.2013 г. по гр.д.№ 55/2013 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решението по иска за отмяна на заповедта за уволнението на ищеца и делото е върнато за ново разглеждане и решаване от Панагюрския районен съд, по касационна жалба, вх.№ 2674/12.04.2013 г., подадена от [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: