О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 12.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 1076/2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. С. А., чрез пълномощник адв. Б. Б., срещу определение № 4178/ 11.12.2015 г. по гр.д.№ 1907/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Жалбоподателката прави оплакване, че неправилно въззивният съд е оставил без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че не са налице доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение. Поддържа, че защитаваният материален интерес по делото се определя от размера на данъчната оценка на правото на ползване на процесната част от имота , че съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че делото не е с фактическа и правна сложност, че не е предоставена защита съдържаща особени правни и фактически действия и която да е била продължителна. Намира, че неправилно не е уважено възражението й за прекомерност. Моли определението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да не се уважава искането на насрещната страна за разноски или евентуално да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по частната жалба Ф. О. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.В. П., я оспорва.
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение , съгласно разрешението в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК- т.24, а не както счита ответникът по нея -по реда на чл.274 ал.3 ГПК, и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че и в постановеното от него решение по съществото на спора е обсъдил направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и е счел, че то е неоснователно.Посочил е,че материалният интерес е в размер на 15 818 лв., че заплатените адвокатски възнаграждения в размер от по 1 100 лв. за всяка инстанция са в размер близък до определения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г., че фактическата и правна сложност на делото не е ниска. Посочил е, че по делото са представени разписки, удостоверяващи заплащането на адвокатското възнаграждение и че е съобразено и времетраенето на процеса.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е неоснователна. Присъдени са разноски в размер на сумата 3 608,20 лв., от които 308,20 лв. д.такси и възнаграждения за адвокат за всяка инстанция в размер на по 1 100 лв. Заплащането на адвокатските възнаграждения се установява от представените разписки за получените суми. В мотивите на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК-т.1 е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, той има характер на разписка , с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение. Няма пречка плащането да бъде удостоверено и с нарочно съставена за целта разписка, както е в случая. Правото на ползване е запазено върху целия имот , а не върху част от него, както твърди жалбоподателят. То е с данъчна оценка в размер на 15 818,90 лв. При интерес с такава величина минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1004,54 лв., според предвиденото в чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на делото е валидността на договор, наименован за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в нот.акт, производството по делото е преминало през три инстанции, като всяка е отменяла атакувания пред нея съдебен акт, допуснато е касационно обжалване. Този резултат дава основание за извод, че спорът представлява фактическа и правна сложност. Ангажираният от ответника по жалбата адвокат е изготвял всички необходими книжа и се е явявал в проведените открити съдебни заседания.Поради това не може да се приеме за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената от него защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4178/11.12.2015 г. по гр.д.№ 1907/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: