2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
[населено място], 02.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1360 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №2555 от 04.12.2013г. по гр.д. № 2304/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 3407/2012г. и вместо това е отхвърлен предявения от Н. Н. Г. против Н. Д. В. и С. В. С. иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 600/1000 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.2723.859, представляващ лозе от 1000 кв.м. в землището на [населено място], местн. „В.”, от които 10/1000 ид.ч. прехвърлени с договор за замяна, а 590/1000 ид.ч. прехвърлени с договор за покупко-продажба между ответниците.
Касационната жалба е подадена от ищеца Н. Н. Г. чрез пълномощника адв.Р.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: приложимо ли е Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК в настоящия случай, при който чрез договор за замяна е прехвърлена минимална идеална част от недвижим имот с цел да се избегне забраната на чл. 33 ЗС, а след това е продадена останалата притежавана от прехвърлителя идеална част от имота. Поставя се и въпроса дали е налице заобикаляне на закона поради обстоятелството, че замяната е сключена единствено за да се избегне приложението на чл. 33 ЗС, както и дали ако замяната прикрива продажба следва да се приложат правилата на прикритата сделка.
Ответниците Н. Д. В. и С. В. С. са представили писмени отговори, в които излагат съображения за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на идеална част от недвижим имот, която е прехвърлена от съсобственик на трето лице, без да бъде предложена на другия съсобственик на имота. Безспорно е, че ищецът Н. Г. притежава 400/1000 ид.ч. от недвижим имот – лозе в местн. „В.” в землището на [населено място]. Ответникът Н. В. е бил собственик на останалите 600/1000 ид.ч. С договор за замяна от 23.02.2012г. В. е прехвърлил 10кв.м. ид.ч. от имота на ответника С. В. С., а с договор за продажба от същата дата му е прехвърлил останалите 590 кв.м. ид.ч. от имота. Поддържа се от ищеца в уточнителна молба от 14.02.2013г., че с договора за замяна всъщност е извършена продажба на идеалната част като целта е била да се избегне приложението на чл.33 ЗС, т.е. че договорът е привиден и прикрива продажба.
Първоинстанционният съд е уважил иска за изкупуване като е приел, че след като двата договора – замяна и продажба са сключени последователно в един ден пред един и същи нотариус, то причината да се извърши замяна е за да се избегне задължението по чл. 33, ал.1 ЗС, т.е. да се заобиколи закона.
В. съд е отменил решението и отхвърлил иска. Позовал се е на Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК и го е намерил за приложимо в настоящия случай, независимо че първият договор е не дарение, а замяна. Според решаващия съд твърдението, че замяната е симулативна и прикрива продажба не е било доказано несъмнено. Съдът е обсъдил доводите на ищеца в тази насока и ги е намерил за неоснователни. Приел е, че индиция за привидност би било наличието на значителна разлика в цените на заменяните вещи или когато заменяната вещ е родово определена, което не е налице в случая. Изтъкнал е, че липсата на доказателства за предаването на движимата вещ, предмет на договора за замяна, е без значение, тъй като договорът е консенсуален и предаването на вещта е действие по изпълнение на договора. Поради това съдът е достигнал до извод, че извършената замяна е действителна, при което последващата сделка продажба не попада в хипотезата на чл. 33 ЗС и право на изкупуване не е възникнало.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Според жалбоподателя от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е Върховният касационен съд да се произнесе дали Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК е приложимо и когато първата сделка на разпореждане в полза на трето лице е замяна, а не дарение, каквато е хипотезата на тълкувателния акт. Според тълкувателния акт: „Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.” В решение № 54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г., IV г. о., ГК се съдържа отговор на поставения от касатора въпрос за договора за замяна. Прието е, че при сключване на договор за замяна на недвижим имот между съсобственик и трето лице с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина, като съставът изрично е възприел за приложими постановките в посоченото тълкувателно решение. Следователно по повдигнатия правен въпрос е налице създадена практика по чл. 290 ГПК, което изключва допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Втората част на правния въпрос е дали ако замяната прикрива продажба следва да се приложат правилата на прикритата сделка. Както в мотивите на тълкувателното решение, така и в константната практика на ВКС /включително в горепосоченото решение по чл. 290 ГПК/ се приема, че при установяване на прикрита сделка зад привидната такава, намират приложение правилата за прикритата, ако е действителна – в този смисъл е разпоредбата на чл. 17, ал.1 ЗЗД. В случая решаващите мотиви на съда са за недоказаност на твърдението на ищеца за симулативност на договора за замяна и за наличието на прикрита сделка – продажба. Спрямо тези решаващи мотиви касаторът не е посочил правен въпрос и не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Поради изложеното касационен контрол следва да бъде отказан.
Ответниците претендират присъждане на разноски, но липсват данни да са направили такива пред настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2555 от 04.12.2013г. по гр.д. № 2304/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Н. Н. Г. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: