4
4
Определение по т. д. № 797/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 797/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№145
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 797 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] против въззивно решение № 74/08.04.2011 г. по в. т. д № 445/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено въззивно решение № 251/16.12.2009 г. по същото дело и е била присъдена законна лихва върху присъдената главница, по отношение на която въззивното решение е влязло в сила, тъй като касационно обжалване не е било допуснато.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за несъобразяване на въззивния съд с указанията, дадени му в Определение №7/04.01.2010 г. по т. д. №394/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
В изложението си, жалбоподателят визира като основание за допустимост на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, без обаче да се посочи /формулира/ подобен въпрос. Въвел е твърдение за недопустимост на произнасянето от въззивната инстанция, тъй като съдът бил излязъл извън рамките на поисканото в жалбата на [фирма].
Твърди се, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор, депозиран от процесуалния пълномощник, счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, материалноправен въпрос не е формулиран, а и твърдение за определяне начин на изчисляване на законната лихва, ако се приеме, че подобно е и оплакването, свързано с неправилно пресмятане на законната лихва върху главницата, не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Варненски апелативен съд е достигнал до извод, че е пропуснал да се произнесе по акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата /определена по размер във въззивното решение, което е влязло в сила/ и е пресметнал същата, съобразно изложените аргументи във въззивния акт за формиране на главницата въз основа на неизплатени задължения по приложени и цитирани фактури и според плащанията, настъпили в хода на съдебното производство, удостоверени пред въззивната инстанция чрез представяне на 5 бр. счетоводни документи.
Съдът е изчислил забавата, съобразно представените доказателства на л. 38 от въззивното дело, предвид извършено приспадане на направени прихващания в хода на съдебното производство, като е маркирал отделните пера, част от главницата и съответните периоди от завеждане на исковата молба до всяко едно от посочените плащания.
Позоваването на формирането на главницата е съответно на влязлото в сила въззивно решение и не е в отклонение от цитираното определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, тъй като в него е налице единствено констатация, че въззивната инстанция не се е произнесла по искането на ищеца за присъждане на законна лихва, което е наложило и връщане в тази част за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
Основанията за достъп до касационно обжалване в конкретния случай следва да бъдат свързани с предмета на въззивното решение и разрешените с него материалноправни и процесуалноправни въпроси. След като жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а навел в бланкетната жалба аргументи, предполагащи преценка на правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и оттук и за приложението на материалния закон въз основа тях, а тези въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле, то липсва обосноваване на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, то въпросът за формиране и изчисляване на законната лихва върху присъдена главница не е от тези, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Тези предпоставки отсъстват в настоящата хипотеза, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски в размер на 631,41 лв. за тази съдебна инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт С. П., определено съобразно критериите на чл. 9, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 74/08.04.2011 г. по в. т. д № 445/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА “В и К” Е., [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 631,41 /шестотин тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: