О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 20.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4027/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. В. Ц. град П., против въззивно решение №420/17.6.2008 г. по гр.д. №279/2008 г. по описа на П. окръжен съд, г.к..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществени процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Твърди се, че в мотивите на обжалвания съдебен акт ясно се открояват два опорни пункта, имащи отношение към извеждане на фактическата обстановка по спора – анализа на събраните доказателства и извода, че с поведението си ищцата е възпрепятствала събирането на доказателства. Подробно в изложението е направен анализ на доказателствата с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ като се твърди, че съдът е изградил фактическите си изводи единствено и само на показанията на свидетелката И. И. се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че тази свидетелка, като намираща се в служебна зависимост от дружеството ответник, се явява заинтересована от изхода на спора и нейните показания задължително следва да се преценяват в контекста на всички останали доказателства по делото, за които се твърди, че пряко и/или косвено сочат на факта, че ведомостите са се намирали и се намират в дружеството и че възнагражденията не са изплащани. Навежда се и довод, че ведомостите са били представени и на ревизиращите органи на НОИ, като в същата насока са и приетите по делото писмени доказателства. В обосновката си касационната жалбоподателка се позовава на разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”е” ГПК/отм./, забраняваща опровергаването на изходящ от страната документ, както и на разпоредбите обвързващи съда с формалната и материална доказателствена стойност на писмените доказателства. Поради това се твърди, че са ингорирани посочени в изложението писмени доказателства. Излага се на следващо място, че въззивната инстанция не се е съобразила, както с правилата за разпределение на доказателствената тежест, така и с недопустимостта на свидетелски показания относно заплащането на възнаграждение, като се навежда довод, че в тежест на ответника е да докаже плащането, а и въпросните ведомости са единственото възможно доказателствено средство, с което ответникът би могъл да направи това. Изтъква се, че в нарушение на съдопроизводствените правила за събиране и оценка на доказателствата, от факта, че ищцата не е отговорила на извънсъдебно изявление по време на процеса, съдът е направил изводи за възпрепятстване събирането на доказателства.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – “Търговска къща – И. ” АД – град П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорът на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани съществени процесуалноправни въпроси, които да са обсъдени от окръжния съд, поради които да е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че са налице оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар и подробно в изложението не са формулирани съществени процесуалноправни въпроси. Изложението представлява подробно излагане на факти и обстоятелства по спора от процесуална гледна точка, и изводи на съда, които са основания за касационно обжалване, но не за допускане на касационно обжалвания. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №420/17.6.2008 г. по гр.д. №279/2008 г. по описа на П. окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №2207/31.7.2008 г., подадена от В. В. Ц. от град П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: