О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№145
София.17.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1049/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С., срещу решение № 1* от 07.08.2009 г. по гр.д. № 2264/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ -1 състав от 10.07.2008 г. по гр.д. № 533/2007 г. в обжалваната осъдителна част за сумата 8 704.84 лв., ведно със законната лихва от 30.03.2007 г. и за сумата 2 229.08 лв. мораторна лихва.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси относно: предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираща сметка, изготвена по реда на Общите условия за продажба на електроенергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаващата през него потребена електрическа енергия; характера на констативните протоколи и тяхната доказателствена сила; тълкуването на договорените Общи условия за продажба на електрическа енергия и за разпределението на доказателствената тежест при подобни искове. Касаторът счита, че посочените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решения на Софийски градски съд по гр.д. № 3343/2006 г. и по гр.д. № 1086/2009 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за доказано основанието за коригиране на консумирана от потребителя- ищец електрическа енергия за периода от 01.03.2004 г. до 20.02.2005 г., поради констатирана по надлежния ред неизправност на електромера поради фабричен дефект, довела до неотчитане на цялото потребено количество ел.енергия. След цялостна преценка на писмените доказателства и експертните заключения на техническата експертиза, е направен извод за извършено от ищцовото дружество недължимо плащане в размер на 8 704.84 лв. Въззивният съд е отчел липсата на двустранно подписан протокол, съгласно чл.9, ал.2 от сключения между страните договор, за преизчисляване на използваните количества ел.енергия. Като неоснователни са преценени доводите на електроснабдителното дружество за наличие на предпоставки за едностранно извършване на корекция, по съображения за неприложимост на чл.49 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители/отм./ , тъй като в ЗЕЕЕ/отм./ и в ЗЕ не е предвидена правна възможност за едностранно коригиране на сметки и в предметния обхват на наредбата не може да се включва такава процедура с оглед и на чл.15 от Закона за нормативните актове.
Настоящият състав намира, че касационно разглеждане на делото не следва да се допуска.
Формулираните от касатора правни въпроси, свързани с тълкуване и приложимостта на Общите условия за продажба на електроенергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, не са значими за изхода на делото, тъй като те не са преценявани от въззивната инстанция, нито са обусловили решаващите й изводи. Поради това не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби. Що се касае до предпоставките за ангажиране отговорността на потребителя на ел.енергия, произтичаща от корекция за минал период, въззивното решение е в съответствие с вече създадена задължителна съдебна практика. В постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. изрично е прието, че процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП противоречи на закона, на основание чл.15, ал.2 ЗНА/редакция преди изм. бр.46/2007 г./, с оглед делегираните на МС и МЕЕР правомощия и предметен обхват на наредбата. Според ВКС, Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители следва да се счита за отменена, съгласно §34 ал.2 от ПЗР на ЗЕ и чл.13, ал.2 ЗНА с издаването на Наредба № 6 от 09.06.2004 г., като в последната не е предвидена възможност за едностранно извършване на корекции на подадена електроенергия от електроразпределителното предприятие. Дори и да се приеме, че по тези въпроси е съществувала противоречива съдебна практика, тя следва да се счита за преодоляна с разрешаването на поставените въпроси от касационната инстанция по новия процесуален ред.
Като неоснователно и недоказано следва да се прецени твърдението за наличие на основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационното разглеждане на делото по поставените процесуалноправни въпроси, свързани с вида и характера на констативните протоколи и тяхната доказателствената сила, както и за разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД. В тази насока също следва да се вземе предвид произнасянето от страна на ВКС с цитираното по-горе решение, а от друга страна преценката за доказателствената сила на съставени от електроразпределителното предприятие протоколи за констатирана неизправност на средства за техническо измерване е винаги конкретна, в зависимост от събрания по делото доказателствен материал. Що се отнася до разпределението на доказателствена тежест по иска, предмет на делото, то важими са общите правила на процесуалния закон/ чл.127 от ГПК/отм/, чийто аналог е чл.154 ГПК/ и няма основание да се приеме, че е налице отклонение от тези правила, по приложението на които няма противоречива съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 07.08.2009 г. по гр.д. № 2264/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: