2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1450
гр. София, 17.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5229 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище (ОУ) „В. Л.” – [населено място], общ. Л. срещу решение № 250/25.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 268/2013 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС). С него, като е потвърдено решение № 68/14.01.2013 г. по гр. дело № 4340/2012 г. на Плевенския районен съд (ПРС), са уважени, предявените от А. Б. И. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отменено, като незаконосъобразно, уволнението на ищцата по заповеди №№ ЛС-276/11.08.2008 г. и ЛС-466/11.11.2008 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието (Р.) – П., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на ОУ „Х. Б.” – [населено място], общ. Л. и жалбоподателят ОУ „В. Л.” – [населено място] е осъдено да заплати на ищцата сумата 2 926 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 01.09.2008 г. – 01.03.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2009 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. Б. И. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос по приложението на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, а именно: при преобразуване чрез сливане или вливане на общински училища как следва да се уредят трудовите правоотношения с техните служители, и конкретно – с директорите им. Жалбоподателят сочи допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този материалноправен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата и в тази връзка, наред с обжалваното въззивно решение, сочи: решение № 834/16.04.2009 г. по гр. дело № 146/2009 г. на ПРС, решение № 528/05.10.2009 г. по въззивно гр. дело № 532/2009 г. на ПОС, решение № 258/25.07.2012 г. по гр. дело № 1924/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 68/14.01.2013 г. по гр. дело № 4340/2012 г. на ПРС, които са постановени от съдебните инстанции по същия трудовоправен спор по настоящото дело; касаторът поддържа и че изведеният материалноправен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага каквито и да било доводи в тази насока.
По делото е установено следното: Ищцата е заемала длъжноста „директор” на ОУ „Х. Б.” – [населено място]. Със заповед № РД-14-238/23.06.2008 г. на Министъра на образованието и науката (М-раОН), считано от 01.09.2008 г. същото ОУ „Х. Б.” и ОУ „В. Л.” – [населено място] са преобразувани в ответното ОУ „В. Л.” – [населено място], като е наредено трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На 18.07.2008 г. на ищцата са връчени два броя предизвестия с един и същ изх. № 2777/18.07.2008 г., изходящи от началника на Р.-П., но с различно съдържание: едното – че поради закриване на ОУ „Х. Б.”, съгласно горната заповед, трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ; а другото – че поради преобразуване на ОУ „Х. Б.” и ОУ „В. Л.” в ОУ „В. Л.”, съгласно горната заповед, трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. На 25.08.2008 г. на ищцата е връчена и заповед № ЛС-276/11.08.2008 г. на началника на Р.-П. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.09.2008 г., поради закриване на ОУ „Х. Б.”. По повод постъпило възражение от ищцата, тази заповед е изменена със заповед № ЛС-466/11.11.2008 г. на началника на Р.-П., като правното основание, вместо чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, да се чете чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд е намерил от правна страна следното: Заповед № ЛС-276/11.08.2008 г. на началника на Р.-П. е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея основание за уволнението на ищцата – чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – закриване на училището, не съответства на правното и фактическо положение, създадено със заповед № РД-14-238/23.06.2008 г. на М-раОН, с която двете училища се преобразуват в едно, т.е. училището, чийто директор е ищцата, не е закрито. Последващата заповед № ЛС-466/11.11.2008 г. на началника на Р.-П. също е незаконосъобразна, тъй като посочената в нея разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ съдържа две отделни хипотези за уволнение – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, като в заповедта не е посочено на коя от двете е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Прието е и че не е налице първата от тези хипотези – закриване на част от предприятието, което основание неизменно се поддържа от ответника по делото, тъй като със заповед № РД-14-238/23.06.2008 г. на М-раОН не се закрива училището или част от училището, ръководено от ищцата, а същото заедно с другото училище се преобразуват в едно училище. Въззивният съд е намерил, че не е налице и хипотезата на съкращаване на щата, тъй като съгласно чл. 123, ал. 1 от КТ, към която насочва заповедта на М-раОН, трудовото правоотношение не се прекратява при сливане или вливане на предприятия, като е без значение коя от двете хипотези (сливане или вливане) е налице в случая, тъй като правните им последици по чл. 123 от КТ са еднакви. В тази връзка е прието, че в случая щатната численост на създаденото при преобразуването ответно ОУ „В. Л.” – [населено място] ще представлява сбор от щатовете на двете преобразувани училища, включително ще има и две щатни длъжности „директор”, като едва след евентуално утвърждаване на ново щатно разписание с намален състав, част от трудовите правоотношения могат да се прекратят на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата и при задължително извършване на подбор по чл. 329 от КТ, за което по делото не съществува каквато и да е индиция. Също по съображения, че съгласно чл. 123 от КТ трудовите правоотношения с работещите в двете преобразувани училища се запазват, окръжният съд е приел и че ищцата може и следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Видно от тези мотиви към обжалваното въззивно решение, изведеният от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, несъмнено е обуславящ правните изводи на въззивния съд и неговото разрешаване е от съществено значение за изхода на спора по делото. Поради това, този материалноправен въпрос – при преобразуване чрез сливане или вливане на общински училища как следва да се уредят трудовите правоотношения с техните служители, и конкретно – с директорите им, несъмнено представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от КТ за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не са налице обаче, наведените от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за допускане на касационното обжалване, предвид задължителните указания и разясненията, дадени с т. 3 и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Посочените от касатора решения на първоинстанционния ПРС и на въззивния ПОС, които са постановени по същия трудовоправен спор по настоящото дело, не са влезли в сила, поради което не могат да формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от КТ. Такава не е формирана и с посоченото от жалбоподателя решение на ВКС – също постановено по настоящия трудовоправен спор, тъй като с това решение не е дадено разрешение на този материалноправен въпрос. Последният изобщо не е и обсъждан от състава на ВКС, който с решението си е обезсилил предходните – процесуално недопустими въззивно и първоинстанционно решения по делото и е върнал същото на ПРС за ново разглеждане, с указания за предприемане на действия по конституирането на надлежния, процесуално легитимиран ответник по предявените искове.
От друга страна, възприетото от въззивния съд в обжалваното решение, разрешение на изведения от касатора материалноправен въпрос (че в случая при преобразуването чрез сливане или вливане на двете общински училища в едно училище-работодател, при който служителите, включително и директорите на преобразуваните училища продължават да осъществяват трудовите си функции съгласно разпоредбите на чл. 123 от КТ, поради което не са налице основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1 от КТ – закриване на предприятието или на част от него, както и че трудовите правоотношения с тези служители могат да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата и след подбор по чл. 329 от КТ, но по делото не е установено извършването на такива) е дадено при точно тълкуване и приложение на правните норми на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, което е съобразено и с константната практика на ВКС (например – решение № 526/30.06.2010 г. по гр. дело № 1643/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 271/14.05.2010 г. по гр. дело № 4556/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 442/08.09.2010 г. по гр. дело № 721/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). Тази практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, се споделя и от настоящия състав на ВКС, като тя не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради законодателни изменения или промяна в обществените отношения.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 250/25.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 268/2013 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.