О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1451
ГР.С.,17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №941/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №409/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по иск на П. Р. с пр. осн. чл.59, ал.9 от СК е изменен първоначално определеният режим на лични отношения на малолетните деца на страните – Й. Й. – род. през 2000 г. и Й. Й. – род.през 2003 г., с бащата, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Режимът е изменен само в частта за ежемесечните контакти, които са намалени от всяка събота и неделя с преспиване, на всяка първа и трета събота и неделя с преспиване , от 10 ч. в събота, до 18 ч. в неделя. Продължителният годишен и празничните контакти на бащата с децата не са променени.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира , че въпросът: „съзнателното и целенасочено едностранно препятстване изпълнението на определения режим на лични отношения създава ли основание за нови мерки, ползващи виновния за неизпълнението родител” е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №1/74 г., т.5, където е посочено, че съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението за мерките за упражняване на родителските права и създаване на пречки за изпълнението му не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния родител. Намира, че въпросът за развиване и усъвършенстване на режима на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като се налага осъвременяване на съдебната практика, с оглед изменените обществени условия и законодателство.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: въззивният съд е изменил отчасти първоначалноопределения режим на лични отношения, като е приел, че отношенията на родителите са нетърпими по вина и на двамата. Майката напоследък наистина е създавала пречки за контактите на бащата с децата в определеното за това време, но и той си е позволявал да я обижда и заплашва в присъствието на децата, което също е недопустимо при общуването с тях. Същевременно е прието, че и двамата родители – извън конфликта помежду им – са с добри родителски качества и имат желание и възможности да се грижат за децата, а те са привързани и към двамата. В интерес на децата според ОС, при заетостта им в училище и служебната ангажираност на майката в делничните дни, е да общуват и с нея през част от почивните дни на месеца, като те се разпределят по равно между родителите. Така е извършена преценка на обстоятелствата, които се отразяват на положението на децата и ефикасността на по – рано взетите мерки, с цел подобряването им в интерес на децата – ППВС №1/74 г., т.5.
В чл.59, ал.3 от СК/09 г. изрично е посочено, че определянето на режима на лични отношения между родителите и децата включва определянето на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, вкл. през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Нормативно постановеното в новия СК е съобразено при определяне на първоначалния режим, запазен с вл. в сила отхвърлителна част на въззивното решение – не са променени по продължителност ежегодният контакт през лятото и контактите в празничните дни, определени със споразумението на родителите при развода. К. като ответник по иска не е предявил насрещни искания за разширяване на тази част от режима извън първоначалноопределеното или промяната му към по –гъвкав, с конкретно обосноваване на интереса на децата, според посоченото по-горе. Затова поставеният в контекста на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпрос е извън предмета на спора пред инстанциите по същество и не е от значение за изхода му – ТР №1/19.02.10 г..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №409/12 г. от 2.05.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: