О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1454
София, 17.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември…………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 205/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № 1259 от 04.11.2011 година по гр.д. N 1770/2011 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2754 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 8592/2003 г. на Варненския районен съд, ХVІІІ състав. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу С. А. М. от В. за обезсилване на съдебно решение № 1782 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 8592/2003 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в [населено място] при условие, че купувачът С. А. М. изплати на А. Т. Д. остатъка от продажната цена в размер на 15 100 евро – иск с правно основание чл.362, ал.2 ГПК. Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът С. А. М. от В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство и представя договор за правна защита и съдействие.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Касаторът е обосновал искането за допускане на обжалването с приложното поле на чл.97, ал.1 ЗЗД и чл.75 ЗЗД, като е формулирал въпроса „…кога е налице предаване за пазене в банка – каква сметка следва да се открие – депозитна или разплащателна или влог, на чие име – на кредитора, на длъжника или обща, следва ли да се уведоми кредитора, че парите са предадени за пазене”. Изложени са съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на решението по поставените въпроси, като са приповторени касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК.
Не са посочени, обаче, допълнителните основания, на които да бъде разгледано искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърди се, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, но се сочат две решения на ВС /№ 799 от 24.09.2.1994 г. по гр.д. № 681/94 г. І г.о. и № 567 от 9.04.1974 г. по гр.д. № 280/1974 г. на І г.о./, които при това не са приложени. Като недоказано следва да се приеме допълнителното изискване по т.1 от чл.280, ал.1 ГПК, а също така и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение по същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. Не се обосновава и липса на съдебна практика или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касаторката насока. В този смисъл Върховният касационен съд не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно изискванията за ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обосновка на допълнителните основания, на които се основава искането. Независимо от това поставената за разглеждане проблематика не кореспондира с приетото в мотивите на въззивното решението. В тях е посочено, че длъжникът е изпълнил задължението си към кредитора, като в срока по чл.362, ал.1, изр.2 ГПК е внесъл в брой дължимата сума по сметка на А. Т. Д. и по този начин е осъществил точно изпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД. Когато парите се внасят в брой, а не чрез банков превод, моментът на внасянето съвпада с този, в който парите постъпват по сметката на титуляра-кредитор.
При този изход на делото следва да се присъдят разноски за касационното производство в полза на ответниците.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1259 от 04.11.2011 година по гр.д. N 1770/2011 година на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Т. Д. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на С. А. М. от В. сумата 1000 лева /хиляда лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.