О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1455
София 02.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1416 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. И. Г. от гр. Д.,чрез процесуалния й представител-адвокат А. против въззивно решение № 91 от 24.06.2009г.по в.гр.д. № 163 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 22.01.2009г. по гр.д. № 647/2008г.на Добрички районен съд в обжалваната част.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- във връзка със спорния по делото въпрос за това от кой момент се дължи в конкретния случай обезщетението за вреди,който въпрос предпоставя отговора на въпроса-дали в случая даденото е било на базата на отпаднало основание или при начална липса на основание. Позовава се на Постановление № 1 от 28.05.1979г.по гр.д. № 1/79г.на Пленум на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния,с което е отхвърлен предявения от В. И. Г. против Н. Й. С. и Т. И. С. иск за заплащане на сумата от 3 208.84лв.,представляваща обезщетеине за вреди от неизпълнение на главно парично задължение,за времето на забавата, определено по размер от законната лихва. За да постанови решението си –въззивният съд е приел,че се претендира обезщетение за вреди от главно парично задължение,което е възстановено на отпаднало основание и като такова то е изискуемо от датата на която е отпаднало основанието/в случая-от датата на разваляне на сключения договор/.
Тезата на касатора е,че тъй като главното парично задължение от 26 000лв.е дадено въз основа на договор от 26.04.2007г.за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот,който не е породил последици,тъй като ответниците, които са били продавачи по същия-не са били собственици на имота-е налице изначална липса на основание за заплащане на сумата/за която няма спор,че е платена на 26.04.2007г./, поради което обезщетение за вреди се дължи от датата на сключване на договора до 7.03.2008г.,когато е възстановена на купувачите сумата от 26 000лв.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за това от кой момент се дължи в конкретния случай обезщетението за вреди -е от значение за изхода на делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата,тъй като по този въпрос е налице яснота и е уеднаквена практиката във връзка с приетото Постановление № 1 от 28.05.1979г.по гр.д. № 1/79г.на Пленум на ВС.
В случая- не може да се говори за изначална липса на основание,тъй като между страните е налице сключен договор от 26.04.2007г.във формата на нотариален акт, във връзка с който е платена главницата от 26 000лв. Независимо,че с така сключения договор не е прехвърлено правото на собственост /поради това,че продавачът не го е притежавал/-сключеният договор не е нищожен. При получаването на престацията- основанието е съществувало и е отпаднало с обратна сила при развалянето на договора по съдебен ред. При тази хипотеза-вземането става изискуемо от деня на отпадане на основанието,който в случая е 14.05.2008г.
С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав приема,че по поставения въпрос не се налага отстраняване н противоречие в съдебната практика/ което се разбира под точно прилагане на закона/, не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/,поради което не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 24.06.2009г. по в.гр.д. № 163 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.