О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1458
София, 27.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 989 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. С. И. от с. С. село, обл. Ловеч, чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение № 78 от 25 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 49 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 148 от 19 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 407 по описа на районния съд в гр. Т. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото касаторът не е бил изслушан в съдебната зала; от свидетелските показания се установява, че касаторът не е бил съгласен да подпише договора за съдебна делба; съдът не е приел като доказателство протокол, в който след подписите на страните е допълнено, че касаторът е бил принуден от съда да напусне съдебната зала; договорът подлежи на разваляне на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, защото ответницата не е предала описаните в него движими вещи, което е противно на законите и добрите нрави. В молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че решението е постановено в нарушение на практиката на ВКС – ППВС № 1 от 1953 г. т. 3, защото съдът не се е произнесъл защо отхвърля и не приема свидетелските показания в полза на касатора; решението е постановено и при непълнота на доказателствата; решението е постановено и в противоречие с ППВС № 7 от 1973 г.; налице е и касационното основание на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и е налице непълнота в съдебната практика на ВКС, защото точно същият случай или подобен на него не е решен от касационния съд.
Ответницата Р. С. С. от гр. Т., чрез процесуалния си представител адв. С, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че при постановяването на първоинстанционното решение не са нарушени правилата на чл. 12 и чл. 10 от ГПК, защото и двете страни са имали възможност да установят относими факти, като съдът е преценил всички доказателства по делото и доводите и на двете страни; подписът под спогодбата е положен лично от касатора; не са събрани доказателства, че подписът е положен под натиск и при липса на съгласие от негова страна, защото съдебното заседание е било публично, а не е налице и противоречие с добрите нрави; процесният протокол е приложен към прието като доказателство дело и е съставен по изискванията на ГПК; касаторът не е бил отстраняван от залата, а само предупреден; решението е влязло в сила по иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
С оглед изрично заявените от касатора основания за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, доколкото изобщо може да се формулира конкретен въпрос от текста на касационната жалба и от изложението към нея, може да се направи извода, че всъщност касаторка се оплаква от осъщественото от съда тълкуване на доказателствата, но по естеството си това оплакване е такова по същината на спора и би могло да бъде разглеждано само в същинското касационно производство, стига такова да се допусне. Дори и да бяха зададени въпросите – следва ли при противоречиви доказателства съдът да посочи кои възприема и кои отхвърля, като заяви защо приема това разрешение и какъв е редът за разваляне на съдебна спогодба поради неизпълнение, отново не би било налице основание за допускане на решението до касационен контрол. По първия въпрос това би било така, защото въззивният съд е обяснил на кои доказателства дава вяра и защо, а несъгласието на касатора с неговите изводи не представлява основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на касационния контрол. По втория въпрос пък не би могло да се допусне касационен контрол, защото решението на първоинстанционния съд по иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е влязло в сила като необжалвано с въззивната жалба, поради което въззивният съд не е разрешавал посочения въпрос.
Освен основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, касаторът сочи и това по т. 3 от ГПК. И в този случай зададен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, липсва. Касаторът се е задоволил да изтъкне, че точно такъв или подобен спор не е разрешаван от касационния съд. Основанието по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК предпоставя необходимост от разрешаване на проблем при липса на съдебна практика или при нужда съществуваща такава да бъде изоставена, като се приеме нова такава в друг смисъл, но и в двата случая разрешаването на спорния проблем следва да има значение не само и единствено за конкретния гражданскоправен спор, но и за да даде значимо тълкуване за целите на правото. Ето защо разрешаването на конкретния спор, независимо от личната му важност за касатора, при липса на заявен общозначим проблем, не може да бъде сторено в условията на касационното производство.
Ответната страна претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие на стойност от 200 лева, които й се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 78 от 25 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 49 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2009 г.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, с адрес в с. С. село, общ. Троян, обл. Ловеч, ул. “. № 15, да заплати на Р. С. С. с адрес в гр. Т., ул. “. № 1* бл. Явор, ет. 2, сумата от 200,00 (двеста) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: