О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1459
София, 27.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1014 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. М. Г. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. И, против въззивното решение № 193 от 8 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 480 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 9* от 17 май 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът неправилно е ценил доказателствата по делото относно авторството на противоправните деяния; страните по спора се познават добре, защото са братовчедки; свидетелите вече знаят коя е ответницата; за изготвянето на предупредителен полицейски протокол органите на полицията трябва да са установили достатъчно данни за извършване и подготвяне за извършване на нарушение и престъпление, като протоколът се съставя само при достатъчно данни – основание за предупреждение; ответницата не се е явила на нито едно заседание поради личното си чувство за вина; неоснователно въззивният съд е допуснал, че полицията предупреждава само въз основа на писмена молба на молителя. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по материалноправния въпрос (макар и не дословно формулиран от касаторката) протоколът по чл. 56 от ЗМВР представлява ли доказателство, че предупреденото с него лице е извършило или възнамерява да извърши престъпления или той се съставя с оглед твърденията на подалия искане за съставянето на предупредителен протокол, като се сочат две решения на ВАС. Иска се още по същия въпрос и произнасяне по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответницата Н. В. Х. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Я, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не е установено точното време на осъществяване на неправомерното поведение, точно обидните думи и изрази, отправяни към касаторката и не е установено авторството на деянието, тъй като от свидетелските показания не се установяват индивидуализиращи белези на осъществилата деликта, освен името “Х”; обстоятелството, че ответницата е предупредена с протокол от МВР да преустанови противоправното си поведение спрямо касаторката, не е доказателство, че именно ответницата е извършила деянията, вменени й с исковата молба, защото протоколът се съставя по молба на ищцата, без да е необходимо да се изясни действителната истина.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По първото посочено основание – това по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, касаторката не е посочила такава съдебна практика, която да установява противоречиво разрешаване на поставения проблем от съдилищата. Това е така, защото решенията по административни спорове касаят друг вид правоотношения, поради което разрешенията, дадени в тях, не могат да се счетат като противоречива съдебна практика, създадена по повод граждански правоотношения. Съдебна практика по граждански дела не е представена от страна на касаторката, а и не е известна на настоящия състав на ВКС, поради което по основанието на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК касационният контрол не следва да се допуска.
Атакуваното решение не следва да се допусне до касационен контрол и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Макар да е вярно, че съдебна практика липсва по поставения въпрос, което по принцип е основание за допускане до касация, касационният съд намира, че текстът на закона е ясен и разрешаването на поставения въпрос от касационната инстанция няма да доведе нито до развитието на правото, нито до точното прилагане на закона. В чл. 56 ал. 1 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Явно е от текста на закона, че предупреждението се осъществява в случаите, когато правонарушението не е осъществено, но са налице достатъчно данни, че има намерение то да бъде извършено. Затова и отговорът на поставения въпрос е ясно даден в самия текст на закона. В заключение, въззивният съд правилно като основна теза е приел, че протоколът по реда на чл. 56 от ЗМВР сам по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на отговорност на ответник по иск по реда на чл. 45 от ЗЗД, ако не е съчетан с други доказателства, установяващи авторството на деликта.
Ответната страна претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие на стойност от 150 лева, които й се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 193 от 8 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 480 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ОСЪЖДА Ц. М. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. “Д”, бл. 327 вх. А ап. 10, да заплати на Н. В. Х. с адрес в гр. П., ул. “В” № 30, вх. Б, ап. 2, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: