О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 24.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 860 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1727 от 16.12.2015 г. по в. ч. гр. д. № 932/2015 г. на Плевенски окръжен съд е потвърдено определение № 2953 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7706/2011 г. на Районен съд, [населено място]. С първоинстанционния съдебен акт е върната поради просрочие въззивна жалба, подадена от В. З. М. от [населено място] против решение № 1702 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 7706/2011 г. на Районен съд Плевен.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Плевенски окръжен съд е постъпила от В.З. М. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: следва ли въззивният съд да квалифицира исканията на страните с оглед представените по делото документи; да обсъди всички наведени в жалбата доводи; да изложи мотиви защо не възприема доводите на жалбоподателя, както и да определи правната същност на искането, независимо от наименованието на молбата.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалвания съдебен акт е потвърдено определение на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 1702 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 7706/2011 г. на Плевенски районен съд е извършена съдебна делба при условията на чл. 353 ГПК чрез разпределение на допуснатите до делба множество недвижими имоти между съделителите, в т.ч. ответницата по делото В. З. М.. С влязло в сила определение от 20.01.2013 г. подадената от В. З. М. въззивна жалба жалба срещу първоинстанционното решение е върната на основание чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК.
На 25.05.2015 г. В. З. М. е подала жалба до Върховния административен съд, препратена по компетентност на Плевенски районен съд с писмо вх. № 12855 от 29.06.2015 г. След указания от първоинстанционният съд до жалбоподателката да посочи кой е обжалвания съдебен акт и какви са пороците му е уточнила, че обжалва решение № 1702 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 7706/2011 г. на Районен съд Плевен. С определение № 2953 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7706/2011 г., съдът е върнал въззивната жалба като процесуално недопустима поради просрочието и.
Определението е потвърдено с определение № 1727 от 16.12.2015 г. по ч. гр. д. № 932/2015 г. на Плевенски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че по съдържанието си, препратената от Върховния административен съд жалба съставлява въззивна жалба срещу решение № 1702 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 7706/2011 г. на Районен съд Плевен, която е процесуално недопустима като просрочена. Приел е, че в жалбата не се съдържат твърдения, сочещи за основания за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, а оплаквания срещу влязлото в сила първоинстанционно решение, поради което производството по жалбата, независимо от наименованието и е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Плевенски окръжен съд. Изведените от жалбоподателката правни въпроси, разрешени в съдебната практика, не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която съдът квалифицира процесуалните искания на страните според правната им същност, без да се ръководи от даденото от страната наименование на обективиращия ги документ, въззивният съд е определил точно правната характеристика на документа като въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Съобразил е, че оплакванията за неправилност на съдебният акт не съставляват основания за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, поради което жалбата, независимо от наименованието и следва да се администрира по реда на чл. 258 и сл. ГПК, а подаването и извън срока по чл. 259, ал.1 ГПК обуславя недопустимостта и. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 306 ГПК, въззивният съд е приел, че въпреки дадените на страната указания, жалбата не съдържа твърдение, сочещо на основания за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, които са изчерпателно изброени в закона, а въведените в нея оплаквания за неправилност на решението и приложените по делото документи не следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1727 от 16.12.2015 г. по в. ч. гр. д. № 932/2015 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: