4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр.София, 04.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1093 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. П. и Л. П. П. срещу решение № 1048 от 19.06.2012 г., постановено по гр.д. № 786 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, с което е потвърдено решение № 4703 от 23.12.2011 г., постановено по гр. д. № 11774 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ граждански състав, в частите, с които се отхвърлят предявените от К. С. П. и Л. П. П. против Р. Г. М. искове за заплащане на 20 264,33 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 10,64 лв. разноски по сключване на договор от 19.05.2004 г. с нотариален акт № 17, т. ІІ, рег. № 2196, нотариално дело № 202/19.05.2004 г. на нотариус Д. Г. за продажба на 32/112 идеални части от нива с площ от 5,190 декара, находяща се в землището на [населено място], местност „И.”, съставляваща имот № 066019 по плана за земеразделяне на селото.
Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Считат, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: Действие на договора при установена негова относителна недействителност по чл.76 от ЗН, прекратяване на договорната връзка, неизпълнение или обективна невъзможност за изпълнение, доказване и доказателствена тежест, преценка на доказателствения материал. Въпросите, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са свързани с института на съдебната евикция. Според касаторите тези въпроси са следните: Необходимо ли е да бъде установено знанието на продавача за възможността купувачът да бъде отстранен от имота, за да се упражни правото на разваляне на договора? Добросъвестността на продавача предпоставка ли е за ангажиране на неговата отговорност при съдебна евикция? Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените от тях въпроси.
Ответницата по жалбата Р. Г. М. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът К. П. е закупил на 19.05.2004 г. 75/112 идеални части от процесната нива в [населено място] от съсобствениците, между които е била ответницата Р. М., която му е продала своите 32/112 идеални части. След това касаторът е завел дело за делба на нивата. В първата фаза на делбата ответницата Р. М. е оспорила удостоверението за наследници на наследодателя Д. Б. относно обстоятелството, че преживяла съпруга и наследник е била В. Г. Б.. Второинстанционният съд е приел, че оспорването е доказано, тъй като не са представени доказателства за сключването на брак между наследодателя и В. Б.. Така квотата на Райна Мартинова се е увеличила от 32/112 идеални части на 288/720 идеални части, поради което продажбата от 19.05.2004 г. на нейните 32/112 идеални части е прогласена за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН, понеже не е продала изцяло наследствените си права. Втората фаза на делбата е приключила с решение за изнасяне на нивата на публична продан и касаторът е закупил нивата на тази продан за сумата 71 375 лв. С исковата молба той е претендирал разваляне на договора от 19.05.2004 г. поради неизпълнение от страна на Райна Мартинова връщане на заплатената от него цена по договора в размер на 128,57 лв., 10,64 лв. разноски по същата сделка, както и заплащане на обезщетение за причинените му вреди в размер на 20 392,90 лв. Тези вреди според него се изразяват в разликата между договорената с ответницата и реално платената по публичната продан цена за продадените му с този договор 32/112 идеални части. Съдилищата са развалили договора и са присъдили на касатора обратно заплатената от него цена от 128,27 лв., но са отхвърлили другите искове. Приели са, че при сключване на покупко-продажбата за 32/112 идеални части ответницата е била добросъвестна, тъй като не е знаела, че притежава повече от тези идеални части, а касаторът добре е съзнавал риска от закупуване на идеални части не от всички съсобственици. Претърпените от касатора вреди не произтичат пряко и непосредствено от неизпълнението на договора за продажба и не са могли да бъдат предвидени при сключване на договора. Изводът на районния съд, възприет и във въззивното решение, че касаторът сам е поел риска да бъде съдебно отстранен, съответства на приложимата в случая правна норма-чл.192, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Според тази разпоредба при съдебно отстранение купувачът може да иска единствено връщане на цената, ако е знаел по време на продажбата за правата на третите лица. Купувайки на 19.05.2004 г. само 75/112 идеални части от нивата, а не целия имот, касаторът е съзнавал, че другите съсобственици, които не са продавачи, могат при делбата да поискат обявяване на покупко-продажбата за относително недействителна на основание чл.76 от Закона за наследството. Той е следвало да знае също, че при извършването на делбата може да се достигне до публична продан, при която цената на нивата би надвишила многократно платената от него стойност, която е била по-ниска от пазарната. При покупката за 75/112 идеални части от нивата той е платил само 450 лв., а на публичната продан нивата е струвала 71 375 лв.. Следователно той на свой риск е закупил на ниска цена идеалните части, знаейки за правата на съсобственост на третите лица и вземайки предвид възможността да се достигне до публична продан, на която трябва да заплати много по-голяма сума. В този случай чл.192, ал.1, изречение първо от ЗЗД възлага върху другата страна по сделката само задължението да върне продажната цена, но не и задължението да обезвреди купувача за вреди от евикция, които той е знаел, че могат да настъпят. Ето защо от значение за изхода на спора е знанието на купувача, а не знанието на продавача и неговата добросъвестност. Следователно отговорите на поставените от касаторите въпроси относно необходимостта от знание и добросъвестност на продавача, за да се приложат последиците от евикцията, не обуславят изхода на спора, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторите не са успели да формулират конкретни въпроси, по които обжалваното решение противоречи на цитираната от тях съдебна практика относно действието на договора при установена негова относителна недействителност по чл.76 от ЗН, прекратяване на договорната връзка, неизпълнение или обективна невъзможност за изпълнение, доказване и доказателствена тежест, преценка на доказателствения материал. Изложението им в тази част представлява сбор от съдебна практика и посочване на правните институти, до които тази практика се отнася, без изясняване на конкретните връзки с изводите в обжалваното решение, значението им за изхода на спора и противоречията на тези изводи с практиката на съдилищата. Следователно в тази част на касационната жалба относно твърденията за противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика липсват правни въпроси, по които касационното обжалване може да бъде допуснато. Поради диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в изложението на касационната жалба. Ето защо непосочването на конкретни правни въпроси от значение на изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване/Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г./.
В обобщение, касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторите дължат на ответницата по жалбата 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1048 от 19.06.2012 г., постановено по гр.д. № 786 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН [ЕГН], и Л. П. П., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Р. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област П., [улица], сумата 2 000/две хиляди/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: