4
4
Определение по т. д. № 808/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 808/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№146
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 808 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 727/04.05.2011 г. по в. т. д. № 581/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 62/09.07.2010 г. по т. д. № 1623/2009 г. на СГС, VІ – 3 състав.
С последното е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 26 000 лв., представляваща част от сумата 119 077 лв., подлежаща на връщане като платена на основание нищожен договор както и 4050 лв. разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 301 ТЗ и чл. 42 ЗЗД, и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани най общо с прилагането на чл. 301 ТЗ и изключване на приложението на чл. 42 ЗЗД, и се позовава на доказването на релевантните обстоятелства, свързани с визирания по-горе текст на ТЗ. Счита, че даденото разрешение в обжалвания съдебен акт на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, като са приложени три броя решения на ВКС, ТК , постановени по реда на ГПК /отм./.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е конкретният материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Формулираният от настоящата инстанция общ материалноправен въпрос, който би могъл да се извлече от цялостното изложение, което приповтаря части от касационната жалба за приложението на чл. 301 ТЗ, вместо на чл. 42 от ЗЗД, не би могъл да се приеме като правен въпрос, тъй като не е доразвит в какъв аспект счита жалбоподателят, че въззивният съд в своя съдебен акт не е приложил точно и не е тълкувал правната норма, според вложения от законодателя смисъл и съдържание. Кой и как ще установи обстоятелствата, които са от значение при прилагането на чл. 301 ТЗ е въпрос, на който не би могло да се отговори еднозначно и от значение за всички правни закуси, тъй като се изисква установяване на обстоятелствата, свързани с узнаване на съответното действие, предвид конкретното съдържание на чл. 301 ТЗ. В тази насока е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 62/25.06.2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 30/08.04.2011 г.по т. д. № 416/2010 г., І т. о. и Решение № 202/06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ТК ІІ т.о.
Даденото разрешение в обжалваното въззивно решение по делото не се отклонява от визираната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на новия ГПК, която е задължителна за съдилищата. Принципното правило е, че търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката, поради липса на представителна власт, следва да докаже, че противопоставянето по чл. 301 ТЗ е извършено веднага след узнаването на сделката. При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но тя съществува до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделката без представителна власт или евентуалното й потвърждаване.
По конкретното дело съдът е счел, че моментът на узнаването на сделката е установен от търговеца – това е получаването на нотариалната покана, като три дни след получаването й, управителят на търговското дружество – ищец е отговорил и се е противопоставил на извършени от името на дружеството действия по сключване на процесния договор.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид посочването от жалбоподателя на това основание, без същото да е мотивирано. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път първично, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага изоставяне на едно и преминаване към друго по съдържание правно тълкуване. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо не са налице.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 727/04.05.2011 г. по в. т. д. № 581/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: