2
Определение по ч.т.д. № 98/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№146
София, 28.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 98 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Б. Д. Б. срещу Определение № 279 от 05.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 425/2011 год. на Смолянски окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 02.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 1169/2011 год. на Смолянски районен съд с което е постановен отказ по заявлението на Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. Първоинстанционният съд се е позовал на наличието на поправки и допълвания в съдържанието на менителничния ефект, както и на непопълнени или неправилно попълнени елементи от заявлението.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
В т.нар. „Молба-отговор”, имаща характер на изложение по чл.274 ал.3 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. В него се съдържат доводи по съществото на спора, а значимостта на правния въпрос (стр.2) се основава на размера на претенцията – 40000 лв., заявена при условията на частичност.
Становището на настоящият съдебен състав е, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Преди всичко, липсва формулировка на значим правен въпрос, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението. Позоваването на касатора е на практика на ВКС – определения по чл.288 ГПК, постановени през 2008 год., сочещи критерии за допускане на касационен контрол. Поради това, основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не са налице, дори да би бил поставен значим правен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика или такава по влезли в сила съдебни актове – т.2 и т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Както вече бе посочено, обуславящ правен въпрос не е формулиран и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението. На второ място, отказът на съда да издаде заповед за незабавно изпълнение е обусловен от факта, че в п.5 на заявлението не е посочен адрес на длъжника; задължението по записа на заповед е 2000000 евро, а вземането посочено в п.9 на заявлението като „2(два) милиона евро първоначална претенция – 40000 лв. + искане за присъждане на неустойка по 1% за всеки просрочен ден, след падежа от 28.09.2010 год.” Т.е. становището на Смолянския окръжен съд не произтича от изследване на каузални правоотношения в рамките на заповедното производство (в изложението се съдържа позоваване на ЗЗД) или на нередовност на менителничния ефект, а от факта на несъответствие на заявлението с изискванията на закона.
Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 279 от 05.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 425/2011 год. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: