О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.146
гр.София, 16.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1166/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Д. Р. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 2* от 03.08.2009 год. срещу въззивното решение № 956 от 02.07.2009 год. по в.гр.дело № 382/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3* от 08.12.2008 год. по гр.дело № 8495/2007 год. на Варненския районен съд, 10-ти състав и е уважен предявения срещу касатора и Г. Г. Р. иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да предадат на К. М. К. и А. К. З. владението върху ПИ № 96 по плана на новообразуваните имоти на м.”П”, одобрен през 2007 год., находящ се в землището на с. О., общ. Аксаково с площ 585 кв.м., при граници: ПИ №№ 9* и гора. Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о., решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. ІV г.о. и определение № 383 от 2005 год. по ч.гр.дело № 309/2005 год. ІV г.о.; и решение № 2* от 13.10.1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. ВС, І г.о.; б/ материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото: аа/ допустим ли е осъдителен иск при липса на решение с конститутивно действие, придружено със скица на имота от надлежно одобрен поземлен план при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост на ползвателя не е било оспорено по реда на § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД на ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ, бр.97 от 1998 год./? бб/ кой е началният момент, от който платилите цената на 600 кв.м. ползватели могат да се позовават на владение, което води до придобиване по давност и дали платилият цената е добросъвестен владелец?; вв/ за разпределението на доказателствената тежест при оспорване на административните актове – наличие и тълкуване на презумпцията за тяхната законосъобразност и гг/ относно приложимия закон при определяне на понятието „сграда” по смисъла на нормите на ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация К. М. К. и А. К. З. от гр. В. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, ч предявеният иск е процесуално допустим, доколкото решение № 9* от 27.07.1993 год. на ПК А. е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 1999 год., в сила от 30.07.1999 год./, имотът е индивидуализиран с ПНИ от 08.08.2007 год. и не е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Прието е по-нататък, че към датата на постановяване на решението на поземлената комисия не е съществувало изискване същото да бъде придружено със скица и че такова е въведено с изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/съответно с ДВ, бр.45 и бр.48 от 1995 год./, като издадените до влизане в сила на § 30 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ДВ, бр.45 от 1995 год./ решения на ПК остават в сила при условията на чл.14 ЗСПЗЗ.
Прието е по-нататък, че наследодателката на ищците/сега ответници по касация/ Д. В. е била собственик на процесния имот към момента на обобществяването му, когато е имал и земеделски характер.
Въззивният съд е приел, че с решение № 18 от 28.04.1981 год. на ИК на ОбНС- А. на Г. Д. Р. било надлежно предоставено право на ползване върху 600 кв.м. в землището на с. К., м.”П”, съставляващо парцел **** 96 по парцелирния план, който имот е идентичен с процесния и че е безспорно, че касаторът е заплатил на 29.09.1995 год. определената му с протокол стойност на земята, което е станало по време на брака със съпругата му Г. Р.
Спорен е бил въпроса дали е била изградена до 01.03.1991 год. сграда /§ 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ/. Съдът е отговорил отрицателно, като е приел, че към споменатата дата в имота е имало барака с площ 7.3 кв.м., съставляваща преместваемо дървено бунгало, незакрепено трайно към земята, което не е било годно за постоянно, сезонно или временно обитаване и попада в хипотезите на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Възражението на касатора за придобиване по давност с начало 29.09.1995 год. – датата на изплащане стойността на земята е намерено за неоснователно. Прието е,че от 1981 год. и понастоящем имотът се владее от касатора. Независимо от това, предвид чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, от 24.11.1997 год. до датата на подаване на исковата молба – 23.10.2007 год. не е изтекъл десетгодишния давностен срок /цитираният в исковата молба нотариален акт № 1* т. ХVІ, нот.дело № 10846/1995 год. не е представен/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените решения. В решение № 1* от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о. се посочва, че позитивното решение на поземлената комисия следва да бъде придружено със скица, но от текста на съдебния акт не може да се приеме, че такова изискване е съществувало и преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.45 и бр.48 от 1995 год./. Предвид разпоредбата на § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ, бр.45 от 16.05.1995 год./, съобразно която издадените до влизане в сила на този закон решения на общинските поземлени комисии остават в сила при условията на чл.14, практиката на съдилищата, в т.ч. и тази на Върховния касационен съд, след решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. на ІV г.о., приема, че изискването за скица, която да придружава решението по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ е относимо към решенията, постановени от поземлените комисии след измененията на закона и правилника за приложението му през 1995 год. В този смисъл, не следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК-противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос, което да съставлява основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквито биха били налице, ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези в случая не е налице.
В хипотезата на § 4и, ал.2 във връзка с ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато на третото лице е било предоставено право на ползване в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт, собствениците на земята или техните наследници могат да предявят иск за възстановяване правото на собственост. Искът е установителен и има за предмет установяване недействителността на придобиването.спешното провеждане на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е предпоставка за реално възстановяване на собствеността в хипотезата на законно застрояване на земята. Когато собствеността върху земеделска земя е възстановена от поземлената комисия, воденето на иск по чл.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ ще е недопустимо поради липса на правен интерес от установяването.
В случая, възстановяването на собствеността в стари възстановими реални граници е станало през 1993 год. въз основа на съществуващ стар кадастрален план на местността, при което искът по чл.108 ЗС е могъл да бъде предявен, независимо че не е влязъл в сила план за новообразуваните имоти.
Твърдението, че въззивният съд неправилно е приложил чл.79, ал.2 ЗС, като е приел, че ответникът/сега касатор/ е недобросъвестен владелец, съставлява оплакване за нарушение на материалния закон, т.е. основание по чл.281, т.3 ГПК, по което обаче Върховният касационен съд се произнася само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до оплакването за противоречие с решение № 2* от 13.10.1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. ВС, І г.о., според което при иск по чл.108 ЗС е необходимо да се докаже и че вещта се намира във владение или държане на ответника. В този смисъл, въззивният съд е приел, че е налице владение от 1981 год. и понастоящем, като се е позовал на показанията на свидетелите Д пред първата инстанция и на изслушания от него свидетел М/с.з. на 15.06.2009 год./.
По въпроса за приложимия закон при определяне понятието „сграда” по смисъла на нормите на ЗСПЗЗ с оглед изискването на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, съществува утвърдена практика на Върховния касационен съд. Касаторът не сочи конкретни решения за наличие на твърдяното от него противоречие в практиката, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението и в частта, с която е прието, че дървеното бунгало към 01.03.1991 год. не е отговаряло на изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. 1977 год., отм. 1995 год./ и чл.303б, ал.3 ППЗТСУ/отм./ и че попада в хипотезите на § 1в,ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
В обобщение, предвид отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 956 от 02.07.2009 год. по в.гр.дело № 382/2009 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 03.08.2009 год., подадена от Г. Д. Р. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: