О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София 19.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2753/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Р. Б. обжалва решение № 101 от 07.04.2008 г. на ОС – Търговище в частта, с която е оставено в сила решение № 866 от 27.12.2007 г. по гр.д. № 1354/2007 г. по описа на РС – Търговище в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетния Т. Б. Т. е предоставено на бащата Б. Т. Б.. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. Т. Б. изразява становище за правилност на решението. Отговорът на жалбата не съдържа съображения за наличие или липса на предпоставките по чл. 280 ГПК. Не претендира деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение ОС – Търговище, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение на РС – Търговище, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетния Т. Б. Т. е предоставено на бащата Б. Т. Б..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че към настоящия момент в интерес на детето, особено за психическото му равновесие, би било да живее с баща си и той да упражнява родителските права. Приел е, че детето обвинява за раздялата на родителите си приятеля на майката М. , с когото тя живее на семейни начала в дома му, поради което съвместното съжителство с него не би се отразило благоприятно върху психиката му, че майката очаква второ дете, който факт също би изиграл стресираща роля в живота на Т. , неприемащ раздялата на родителите си, че поведението на майката спрямо сина й в хода на бракоразводния процес често е излизало извън допустимите рамки /държала се е грубо с него, в опита си да получи родителските права е заявявала на бившия си съпруг пред детето, че то не е от него/, че жилището на бащата е домът, в който детето е живяло преимуществено и не следва изведнъж да се откъсва от досегашната си среда, както и, че бащата има необходимите родителски качества – внимателен е, грижовен, отговорен, обича детето си и иска да е с него.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран съществен правен въпрос, по който, според жалбоподателя, окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или който е решаван противоречиво от съдилищата, или разглеждането на който би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са единствено съображения, че е недопустимо съдът да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете, при положение, че до фактическата раздяла на родителите то е отглеждано от майката.
Въззивното решение в частта му за упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е обусловено от интересите на детето именно към момента на постановяване на съдебното решение, налагащи възможно най-безболезнено и плавно, без негативни отражения на психиката, то да може да приеме раздялата на родителите, да приеме невъзможността за запазване на семейството и да свикне с така създалата се ситуация. Основните причини, поради които съдът е приел, че в конкретния случай и на този етап интересите на детето налагат да живее с баща си са обстоятелствата, че ежедневните контакти с приятеля на майката биха натоварили детето психически, тъй като то все още не приема раздялата на родителите си и счита, че тя е причинена от мъжа, с когото майка му живее на семейни начала, както и, че смяната на дома е допълнителен стресиращ фактор. Взето е предвид и наличието на необходимите родителски качества у бащата, установено със събраните по делото доказателства.
Така постановеното решение не противоречи на задължителна съдебна практика /ТР и ППВС/, няма представени доказателства за противоречива съдебна практика по приложението на чл. 106, ал.2 СК, цитираната разпоредба е ясна и не се тълкува противоречиво – основен критерий при определяне упражняването на родителските права е интересът на детето, който се преценява във всеки конкретен случай, при съобразяване на всички обстоятелства, относими към този критерий.
Следва да се има предвид, че при определени условия съдът би могъл да измени постановените по-рано мерки и да определи нови /чл. 106, ал.5 СК/. В този смисъл, след като настъпи промяна на обстоятелствата /детето постепенно приеме раздялата на родителите си, приеме отношенията между майка му и мъжа, с когото е създала ново семейство, свикне със създалата се ситуация и т.н./ би могло да се иска промяна на постановените мерки и предоставяне упражняването на родителските права на майката.
Няма данни за направени от ответника по жалбата пред настоящата инстанция разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 110/2008 г. по описа на ОС – Търговище в частта, с която е оставено в сила решение № 866 от 27.12.2007 г. по гр.д. № 1354/2007 г. по описа на РС – Търговище в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетния Т. Б. Т. е предоставено на бащата Б. Т. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: