О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..146
София, 13.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 36/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация на трудоустроени „Д”, гр. П., представлявана от председателя й Д. П. А. , срещу решение № 788 от 20.05.2008 г. по в.гр.д. № 989/2008 г. на Окръжен съд – П. , с което е оставено в сила постановеното на 31.01.2008 г. решение № 227 на Пловдивския районен съд, V гр.състав, по гр.д. № 719/2007 г. С посоченото решение кооперацията е осъдена да заплати на Ж. П. Д. от гр. П. сумата 5 500 лв. , представляваща незаплатения й имуществен дял; сумата 2 090.67 лв. – законна лихва за периода от 08.03.2004 г. до завеждане на исковата молба – 07.03.2007 г. и законната лихва след последната дата, ведно с 834 лв. разноски по делото.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Правят се доводи за неправилно приложение на института на погасителната давност както по отношение на главницата, така и по отношение на акцесорното вземане и несъобразяване на ЗК и Устава на кооперацията относно невъзможността да се изплащат имуществени дялове след 10.04.2003 г. Твърди се също така, че неправилно ОС – П. е зачел удостоверение № 25/погрешно посочено като № 42/, от м.март 1998 г., относно дяловия капитал на ищцата, тъй като според касатора този документ не се ползва с никаква доказателствена стойност. В изпълнение на дадените от администриращия жалбата съд указания и тези на ВКС, са приложени молба от 28.07.2008 г. и допълнение към жалбата от 11.11.2008 г.. В тях е посочено, че е налице основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид неговата неправилност. Препраща се към развитите в самата жалба доводи.
Ответникът по касация – Ж. Д. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита че липсва основание за допускане на касационното обжалване, а по същество въззивното решение е правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, с приложено към него влязло в сила решение № 1182/14.07.2008 г. по в.гр.д. № 1349/2008 г. на ОС – П. , постановено по идентичен казус, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.14, ал.1 ЗК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение за уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове в посочените по-горе размери, въззивният съд е приел, че към датата на прекратяване на членствените правоотношения между ищцата и ответната кооперация – 28.04.2001 г., ищцата е имала право да получи своя дял или неговата равностойност след приемане на годишния счетоводен отчет. Изложени са съображения относно приложимата материалноправна норма – чл.14, ал.1 ЗК и Устава на кооперацията във връзка с извършената персонификация на имуществото на кооперацията, при отчитане и на взетите от ОС решения за приемане на годишния счетоводен отчет за 2001 г. и за определената начална дата за изплащане на имуществени дялове. В мотивите към решението са развити доводи и във връзка с неоспореното в процеса удостоверение № 25/1998 г., издадено от ответната кооперация за притежавания от ищцата имуществен дял. При постановяване на решението са преценени като неоснователни възраженията на ответника за погасяване по давност исковите претенции предвид момента, от който ищцата може да реализира правото си да получи имуществени дял и датата на предявяване на претенцията по исков ред, към която не е изтекла предвидената на ал.2 на чл.14 ЗК/редакция от 1999 г./ 5-год. погасителна давност.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от дадените на касатора указания, не са посочени изрично кои са съществените материалноправен и/или процесуалноправен въпроси, по които се е произнесъл решаващият съд и които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не би могло да се обоснове с инвокираните основания за касационно обжалване на неправилни съдебни актове по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Преценката за правилността на атакуваното решение би могла да се извърши едва след положително произнасяне на касационния съд по основанието, респ. основанията за допускане на касационното обжалване. За да бъде допуснато, е необходимо да е налице не само основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – произнасяне от решаващия съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, но и допълнително трябва да се установи някое от изрично изброените в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК основания, а именно: този въпрос да е решен в противоречие със задължителната или трайна практика на ВКС, или да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Дори и да се приеме, че с оглед поддържаните в касационната жалба доводи, съществените материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, са тези, свързани с приложение института на погасителната давност и с действието на материалноправните норми по време, то не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасянето на окръжния съд по тези въпроси да е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика и приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й, или следва да се изостави създадена непротиворечива съдебна практика, какъвто не е настоящия случай.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 788 от 20.05.2008 г. по в.гр.д. № 989/2008 г. на Окръжен съд – П.
ОСЪЖДА „Д” К. , гр. П. да заплати на Ж. Д. П. от гр. П. сумата 100/сто/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: