1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
ГР. С., 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №929/12 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. М. и С. М. срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №136/12 г. в частта, с която е уважен предявеният от Б. Е. срещу касаторите установителен иск за собственост на недвижим имот с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК и по допускане на обжалването. С въззивното решение по иска ищецът Е. е признат за собственик на основание договор за дарение на втори жилищен етаж, ведно с ? ид.ч. от мазето на двуетажна жилищна сграда, построена в посочения по делото и в решението УПИ, в [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за допустимостта на установителния иск при безспорност на признатите с него права на ищеца, е значим за спора и за точното прилагане на закона и се решава противоречиво от съдилищата. Не сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението си за последното. Съществен за спора и за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради липса на съдебна практика, според касатора е материлноправният въпрос: след като разпределението на трите нива/ на къщата/ е еднакво и нивата имат достъп до ВиК инсталация и еднакво покриват изискванията за жилище по чл.40 от ЗУТ, следва ли две от тях да се третират като жилище, а третото – като мазе. Може ли абстрактно да се приеме без никакво основание в арх. проект и нот. акт, че независимо от уговореното от страните ? ид.ч. от сутерена е собственост по презумпция на собствениците на всеки от етажите; възможно ли е на база уговорката на страните сутеренът да принадлежи само към единия от етажите, след като в закона няма забрана за това, а нормата на чл.98 от ЗС го позволява.
За да уважи предявения установителен иск въззивният съд е приел, че страните са собственици на по един жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда със сутерен и спорът е за характера на сутерена и правото на собственост върху него. Въз основа на данните по делото прието, че сутеренният етаж се състои от три складови помещения – мазета, и няма характер на самостоятелен обект на собственост. Мазетата са предназначени за складови помещения към жилищата и представляват принадлежност към тях. С придобиване на собствеността върху втория жилищен етаж, ищецът е придобил и принадлежащите към обекта избени помещения по силата на закона, макар това да не е изрично посочено в нот. акт.
Спор за сутерена има и това личи и от втория от въпросите в изложението. С оглед приетото от ОС за несамостоятелния и принадлежен към основните обекти характер на спорния сутеренен / избен/ етаж, искът за собствеността върху мазето е разгледан и произнасянето е обвързано с безспорната между страните собственост на ищеца върху втория жилищен етаж. Произнасянето на въззивния съд е по довод на ищеца – въззивник срещу отхвърлянето на евентуалните му искове / такъв е искът по чл.124 от ГПК, съединен с искане за обезсилване на констативния нот. акт на ответниците/, заявен във въззивната жалба. Затова първият от въпросите не сочи на и не обосновава вероятна недопустимост на въззивното решение, като обща предпоставка за допускане на обжалването – ТР №1/10 г. ОСГТК.
Вторият от въпросите е преиначен спрямо изводите на въззивния съд и – като възпроизвежда и поддържа тезата на ответника по иска по съществото на спора, по –скоро сочи на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, което ВКС не разглежда в това производство. От данните по делото / вкл. технически експертизи с приложени към тях строително разрешение и план – разпределение на сутерена/ е прието за установено, че сутеренният етаж е избен / а не жилищен/, няма самостоятелен характер и се разпределя по равно между собствениците на жилища в сградата, която е с режим на етажна собственост /ЕС/. К. се позовава на уговорено друго в хипотеза на чл.98 от ЗС, но съдилищата по същество са приели уговорката за неустановена. В случая при режима на ЕС по чл.37 от ЗС, на осн. чл.38, ал.2 от ЗС общата част следва да обслужва само някой от обектите и уговорката следва да е между всички съсобственици – р. по гр.д. №1455/71 г. на първо г.о., по гр.д. №2412/08 г. и №6495/07 г. на четвърто г.о., а ищецът изрично отрича и не се установява да са налице тези предпоставки. Или въпросът / дори ако се приеме за такъв по см. на чл.280, ал.1 от ГПК/ е застъпен в трайната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №136/12 г. от 11.05.12 г.
Осъжда Л. К. М. и С. С. М. да заплатят на Б. К. Е. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 515 / петстотин и петнадесет/ лв., адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: