3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
София, 17.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4358 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2643 от 15.04.2014 година по гр.д. № 14655/2013 г. година на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, предявени от М. М. С. от [населено място] против С. о., район „Л.”. В решението е прието за установено, че ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „главен експерт” в отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност” към отдел „Л.” на С. община. Със заповед № РД-09-109 от 05.06.2012 г. на Кмета на С. о., район „Л.”, заеманата от ищцата длъжност „главен експерт” е била трансформирана в длъжност „главен експерт” в отдел „Общинска собственост и търговия”, заемана по служебно правоотношение, след което със заповед № РД-15-117 от 07.06.2012 г., трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ. При така установените факти е прието, че предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са неоснователни, тъй като трудовият договор е прекратен при наличие на основанието по чл. 325, ал.1, т.12 КТ след валидно взето от компетентния орган решение за заемане на длъжността от държавен служител.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. М. С.. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на върховния касационен съд (решение № 205 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 149/2011 г. ІІ г.о. и решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 13212009 г. ІV г.о.) по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от страните доводи и възражения. Въпросът е изведен във връзка с оплакването, че съдът не е обсъдил довода, че при обединяване на двата отдела е било извършено съкращаване на две щатни бройки, а в щатното разписание от 26.04.2012 г. не е била предвидена за заемане по служебно правоотношение длъжност „главен експерт търговска дейност”, симетрична на заеманата от ищцата по трудово правоотношение длъжност в отдел „Регулиране на търговската дейност”. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 328, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси: какво е основанието за уволнение (чл. 328, ал.1, т.2 КТ или чл. 325, ал.1, т.12 КТ), когато само една от щатните бройки за дадена длъжност се определя за заемане по служебно правоотношение и тази длъжност не е включена в утвърденото ново щатно разписание; когато с акт на работодателя е определена за заемане по служебно правоотношение само една от няколкото щатни бройки за длъжността, какъв е редът за определяне с кой от заемащите еднаква длъжност служители да се прекрати трудовото правоотношение; законосъобразно ли е кметът на общината да определи само една от щатните бройки за определена длъжност да се заеме по служебно правоотношение и с какъв акт на кмета следва да се определи вида на правоотношението, следва ли въз основа на промяната, настъпила по заповед на кмета да бъде утвърдено ново щатно разписание и от кой момент в този случай може да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, заемал длъжността по трудово правоотношение. Поддържа се, че по повдигнатите въпроси няма утвърдена съдебна практика – Върховният касационен съд се е произнасял по приложението на чл. 325, ал.1, т.12 КТ само в хипотези на трансформиране на единствена или на всички длъжности, но не и когато само една от няколко щатни бройки за определена длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение.
Ответникът по касационната жалба С. о., район „Л.” счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Въпросите законосъобразно ли е кметът на общината да определи само една от щатните бройки за определена длъжност да се заеме по служебно правоотношение и с какъв акт на кмета следва да се определи вида на правоотношението; следва ли въз основа на промяната, настъпила по заповед на кмета да бъде утвърдено ново щатно разписание и от кой момент в този случай може да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, заемал длъжността по трудово правоотношение не дават основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената съдебна практика, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер (чл. 21, т. 2 ЗМСМА). В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал.1, т.7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника възниква след валидно взето от компетентния орган решение за уволнението, а изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението – решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. ІV г.о.; решение № 306 от 09.12013 г. по гр.д. № 1851/2013 г. на ІV г.о.; решение № 413 от 30.01.2014 г. по гр.д. № 2632/2013 г. ІV г.о. и решение № 329 от 04.11.2014 г. по 108/2013 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно правото на работодателя на уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ в случаите, когато само една от съществуващите няколко длъжности с идентични трудови функции е определена за заемане от държавен служител е основателен. По въпроса не е налице установена съдебна практика, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 2643 от 15.04.2014 година по гр.д. № 14655/2013 г. година на Софийски градски съд, VІ „в” въззивен състав.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне на дата за разглеждането му открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: