О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1463
София, 17.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5727/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв.Б.М. – пълномощник на С. С. Ш. и В. К. Ш. срещу решение № 435/10.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 530/2014 год.,с което е потвърдено решение № 330/ 20.08.2013 г. по гр.д. № 105/2012 г. на Смолянски окръжен съд,с което е отхвърлен иска на С. С. Ш. и В. К. Ш. да се признае за установено по отношение на [фирма] и [фирма] [населено място], че с нот.акт № 20 т.І, рег. № 617, дело № 20/2007 г. на 366-ти нотариус с район на действие РС-С., не е учредена договорна ипотека върху жилище – апартамент № 8, с идентификатор 67653.918.104.2.12, със застроена площ от 68,09 кв.м., на ІV-ти жилищен етаж,заедно с изба № 8 с площ 5,73 кв.м., заедно с 1.86 % идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 13.24 кв.м разгърната застроена площ, която сграда представлява жилищна кооперация „КЦ-55“, блок „Б“, идентификатор 67653.918.104.2, състояща се от десет нива, заемащи югозападната част от УПИ, заедно с 1,86 % идеални части, съответстващи на 27,43 кв.м от правото на собственост върху земята, представляващо УПИ № ХІІ-918.104, в кв.16 по плана на [населено място], с площ 1473 кв.м, образуван като част с площ 1473 кв.м от поземлен имот с площ 1509 кв.м, с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – територии заети от населени места, с идентификатор 67653.918.104.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материално правните въпроси: 1.спазено ли е изискването на чл.166,ал.2 ЗЗД за учредяване на ипотека само върху поединично определени имоти; 2.разпростира ли се ипотеката върху земята и върху бъдещите сгради върху този имот;3 за индивидуализацията на имотите и установяването на тяхното тъждество с оглед действието на разпоредбата на чл.170 ЗЗД;4.валиден ли е договорът за ипотека на бъдещ имот,който не съществува в момента на договора и има ли възможен предмет,както и по процесуалноправния въпрос касаещ обсъждането на всички наведени в исковата молба основания и повдигнати доводи пред въззивната инстанция.Позовава се на ТР № 1/0.01.2001 год. на ОСГК,определение по гр.д.№ 405/2012 год.,на ВКС,ІV г.о. и решение по гр.д.№1541/2010 год.на ВКС,ІV г.о.
Ответната страна [фирма], чрез пълномощника си адв.К.К. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение е разрешен спор за действието на договорна ипотека, учредена с н.а.№ 20,№ 15,том І, рег.№ 617, н.д.№ 20/2007г. по отношение на един от самостоятелните обекти в построена в имота след сключването на договора сграда, който е бил продаден на ищците. Ипотеката е учредена в полза на [фирма] за обезпечаване на отпуснат на Г. П., действащ като [фирма] банков кредит върху следните, собствени на предприятието на търговеца недвижими имоти и вещни права: УПИ ХІІ-918.104 в кв.16 по ПУП на [населено място], Ц. част, с площ от 1463кв.м., образуван от ПИ с идентификатор 67653.918.104, заедно с правото на строеж, включващо правото да се построи и придобие в собственост жилищна кооперация- “КЦ-55”,блок А и блок Б,която ще бъде изградена в УПИ ХІІ-918.104 въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение №233/19.09.2006г.,от които блок А заема североизточната част от УПИ с Р. 3242.40кв.м., включващи 33 броя апартаменти, 1 магазин, 2 офиса и 6 гаража с прилежащи избени помещения и съответни общи части за всеки апартамент и блок Б,заемащ югозападната част на УПИ, с Р. 1502.33кв.м., състоящ се от 10 нива, включващи 18 броя апартамента и 3 офиса, с прилежащи избени помещения и съответни общи части за всеки апартамент.Въззивният съд е приел, че собственикът на имота и правото на строеж към момента на учредяването на договорна ипотека, валидно го е обременил с тежести, които са преминали и върху обособените след реализацията на правото на строеж самостоятелни обекти в сградата, вкл.имота на касаторите,поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставените материално правни въпроси касаещи начина по който следва да се извършва индивидуализацията на обектите в договора за учредяване на ипотека в тази специфична хипотеза, засягаща отношения, свързани с финансиране на строителство и необходимостта от последващо уреждане на отношенията с приобретателите на самостоятелните обекти в сграда, построена със средства, отпуснати по договор за банков кредит, вкл. с оглед изискването на чл.166,ал.2 ЗЗД ипотеката да се учредява само върху поединично определени имоти са разрешени в синхрон с константната практика на ВКС,според която : Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения. Когато към момента на сключване на договора за ипотека е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, изискването на чл.166, ал.2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен проект. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане и за отделните самостоятелни обекти в нея.
Съдържанието на изложението по поставения процесуалноправен въпрос до голяма степен възпроизвежда съдържанието на касационната жалба. Следва да бъде посочено,че въпросът е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай формулираните от касаторите конкретни правни въпроси не се дефинират като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като на последните въззивният съд не е давал правно разрешение и същите не обуславят решаващите му изводи. Поради отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието или не на специфичната такава, поддържана от касатора.
При този изход на спора на ответника се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящето производство в размер на 2000/две хиляди/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 435/10.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 530/2014 год.
ОСЪЖДА С. С. Ш. и В. К. Ш. да заплатят на [фирма] разноски за настоящата инстанция в размер на 2000/две хиляди/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: