О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1463
С. 17.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1063 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност наричана по-долу К.,чрез процесуалния представител Г. против въззивно решение № 138 от 4.07.2012г. по в.гр.д. № 277/12г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 15.03.12г.по гр.д.№ 1492/10г.на Окръжен съд Варна.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за връзката между конкретното престъпление,за което е осъдено лицето и придобитото имущество,чието отнемане се претендира.Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 671 от 9.11.10г.по гр.д.№ 875/10г.на ІV г.о. и на определение по чл.288 от ГПК № 178 от 9.03.09г.по гр.д.№ 2894/08г.на ІІ г.о.на ВКС,което няма задължителен характер.Като основа-ние за допустимост се сочи и нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса следва ли в производство по чл.28 от З. доказването на отрицателния факт за липса на принос от страна на другия съпруг да е в тежест на К. и ако такъв принос е налице, следва ли той да се съотнася с общата стойност на придобитото имущество.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от К.,с който се оспорват и нейната допустимост, и основателност. Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 607 от 29.10.10г.по гр.д.№ 1116/09г.на ІV г.о. и № 17 от 26.04.10г.по гр.д.№ 462/10г.на ІІІ г.о.на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че не са налице предпоставките на З. за отнемане в полза на държавата, защото по делото не е установено,че придобитото през проверявания период имущество е във връзка с престъпната дейност, за която е ответника е осъден.Съдът е счел,че имуществото,предмет на мотивираното искане е част от семейна общност,като са налице доказателства, установяващи участието на ответницата чрез труд и влагане на средства от трудово правоотношение,от рента и от дарение на родителите й, в придобиване на процесното имуществото.На основание чл.28 във вр.с чл.10 от З., въззивният съд е приел,че доказаният в конкретния случай принос на съпругата също е пречка за отнемане на имуществото.
При тези мотиви–се налагат следните изводи:
Доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда,поставените от касатора два въпроса – съставляват годно общо основание да допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване,защото те вече са разрешени с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения.
По първия поставен въпрос,практиката приема/например в решение № 759 от 28.07.11 г. по гр.д.№ 463/10 г., № 66 от 26.07.11 г. по гр.д.№ 863/10 г.-двете на ІІІ г.о., № 270 от 11.09.12 г. по гр.д.№ 797/11 г.на ІV г.о., № 388 от 22.02.12г. по гр.д.№ 248/11г.на ІІІ г.о./,че не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъп-ната дейност,но връзка трябва да има или да може да се направи предположение за съществуването й.Основателното предположение по смисъла на закона/чл.4 ал.1 от З./ следва да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд, изградена на установените факти и връзките между тях, на логиката и опитните житейски правила.В този смисъл е и цитираното от касатора решение № 671/10г.на ІV г.о.на ВКС. Установяването на законен източник на придобиване на имуществото изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност.В конкретния случай – въззивният съд се е съобразил с така установената практика и за имуществото,за което не е установен законен източник, е изградил изводите си за наличието на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имущество, въз основа на особеностите на конкретния случай, съобразявайки фактите, свързани с вида на престъплението и данните за характера на осъществяваната престъпна дейност. Доколко тези изводи са правилни –е въпрос, който настоящият състав не може да разглежда във фазата по допустимост.
Вторият поставен въпрос също е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика /например решение № 66 от 26.07.11 г. по гр.д.№ 863/10 г.на ІІІ г.о./.Разпоредбата на чл.10 от З. има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл.9 от същия закон – проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник./Този принос е различен от приноса по смисъла на СК и не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството/.Приносът се предполага и липсата му подлежи на пълно главно доказване от опровергаващия. Нормата на чл. 10 З. повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг или, това е личното имущество на извършителя. Като резултат, щом имуществото е придобито в условията на съпружеска общност /без оборен принос от съпруга/, то не може да бъде отнемано по закона, нито да се трансформира в идеална част /решение № 70 от 4.07.12г. по гр.д.№ 704/11г.на ІV г.о.на ВКС/.
В случая въззивния съд е изложил подробни мотиви защо счита,че е оборена установената в чл.9 от З. презумция и в какво се изразява приноса на ответницата в придобиването на имуществото в режим на СИО, к
оито изводи настоящият състав понастоящем не може да контролира.
С оглед на изложеното, като счита,че не са налице посочените от касатора основания за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,тъй като по поставените въпроси практиката вече е уеднаквена, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 4.07.2012г. по в.гр.д. № 277/12г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.