О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1464
гр. София, 21.12.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4884 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез юрисконсулт Б. Х. против решение от 29.06.2015 г. по гр.дело № 18963/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 18.09.2014 г. по гр.дело № 33633/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ от А. Р. К. против Прокуратура на РБългария за разликата над 6 461 лв. до 8 946 лв. и за периода 05.09.2014 г. до 24.10.2014 г., както и в частта, с която А. Р. К. е осъден да заплати на Прокуратура на РБългария разноски над сумата 105.94 лв. и вместо отменената част е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на ищеца на осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ сумата 2 485 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 05.09.2014 г. до 24.10.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2014 г. до изплащането и е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.дело № 33633/2014 г. в частта, с която предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 и т.3 КТ за сумата 6461 лв. са уважени.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 КТ нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа също, че е неправилен извода на въззивния съд, че в протокола от заседанието на 09.10.2013 г. на постоянната комисия за атестиране на съдебни служители и в атестационния формуляр към него не се съдържат никакви конкретни данни и факти, които да сочат на обективна липса на качествата комуникативност, обективност и способност за работа в екип. Счита, че в задължителната практика на ВКС е прието, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Сочи, че липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ, че изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни, че качествата на работника може да бъдат телесни и психични, че наличието или отсъствието им не може да бъде измерено пряко, че за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Счита, че затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни, че в никакъв случай работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. Мотивирано е становището, че е неправилно решението на въззивния съд за недоказаност на фактическия състав на освобождаване на А. К. от длъжността прокурорски помощник на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ. Искането е за отмяна на възивното решение и постановяване на друго, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението към касационната жалба е формулиран правният въпрос: 1. длъжен ли е работодателят да посочи в уволнителната заповед както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС-решение № 81/08.05.2012 г. по гр.дело № 1363/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 318/11.11.2014 г. по гр.дело № 1201/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. Р. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца А. Р. К. със заповед № 1314/24.04.2014 г. на Главния прокурор на РБългария на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ – поради липса на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „прокурорски помощник” с място на работа Върховна административна прокуратура, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 8946 лв.
От фактическа страна е прието за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение от 01.02.2008 г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „прокуроски помощник”, с място на работа Върховна административна прокуратура/ВАП/, отдел „Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите”. Прието е също, че на 30.05.2008г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика, според която – т. 3 задълженията му са да изготвя проекти на отговори на постъпилите жалби, сигнали и писма, за които се изискват правни знания, по образуваните в отдела преписки, да изготвя проекти на прокурорски актове във връзка с подготовката, организацията и реализирането на проверките за законност, извършвани от отдела, да проучва правната доктрина и съдебната практика и изготвя справки и становища по правни въпроси и др. В т. 6 са посочени изискваните за длъжността знания, опит и компетентности.
Въззивният съд е приел, че с предизвестие, връчено на ищеца на 24.04.2014г., работодателят го предизвестил, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ прекратява трудовото правоотношение поради непритежаване на изискуемите качества за ефективно изпълнение на работата, съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност, като конкретната липса на качества се изразява в недостатъчна комуникативност, обективност и способност за работа в екип. Едновременно с предизвестието на ищеца е връчено и уведомление, според което работодателят няма да спази срока на предизвестието и заповед № 1314/24.04.2014г. на Главния прокурор на РБ за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочил е, че в заповедта са изложени същите фактически основания за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно като правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Прието е, че в предизвестието, и в заповедта е препратено към два документа – мотивирано предложение за атестация от 03.10.2013г. на завеждащ отдел „НЗЗОИПГ” при ВАП и решение на Постоянната комисия за атестиране на съдебни служители във ВАП, съгласно протокол от проведено на 09.10.2013г. заседание ведно с атестационен формуляр – неразделна част от протокола, според което решение на служителя е определена обща оценка от 13 точки, отговаряща на оценка 5 – „неприемливо изпълнение” . Тази оценка съгласно чл. 133, ал. 5 ПОДАПРБ означава, че оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността.
Въз основа на приетите по делото и посочени в предизвестието и заповедта мотивирано предложение за атестация и протокол от 09.10.2013г., ведно с атестационен формуляр, изготвен на 04.10.2013г е прието, че оценката е извършена по показатели, съгласно чл. 132, ал. 1 от ПДАПРБ (отм.) – срочно и качествено изпълнение на служебните задължения, спазване правилата за професионалната етика, поведение при работа с гражданите, способност за самостоятелна работа, степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове, възможност за комуникация, умения за работа в екип, инициативност, поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата и оценка на прекия ръководител. Прието е също, че комисията е определила на ищеца обща оценка от 13 точки за периода на атестиране 01.06.2012г. – 01.06.2013г., която отговаря на оценка 5 – „неприемливо изпълнение” , съгласно чл. 133, ал. 5 ПОДАПРБ (отм.), че атестираният е подписал протокола за удостоверяване, че се е запознал с него и на 10.10.2013г. му е връчен атестационния формуляр.
Установено е по делото от приложеното трудово досие на ищеца, че считано от 01.02.2014г. брутното му трудово възнаграждение е в размер на 1 737.02 лв., а до тази дата, считано от 01.02.2013г. е било в размер на 1 707.20 лв.
Съдът е обсъдил приложените по делото в досието на ищеца атестационни формуляри и протоколи на Постоянната комисия по атестиране, и е приел, че за предходния атестационен период 01.06.2011г. – 01.06.2012г. на ищеца е определена обща оценка 35 точки – „изключително изпълнение”, за периоди 01.06.2010г. – 01.06.2011г. и 01.06.2009г. – 01.06.2010г. – съответно 25 точки и 28 точки, отговарящо на „изпълнение над изискванията” съгласно чл. 133, т. 2 ПОДАПРБ (отм.).
Относно изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност съдът е обсъдил показанията на разпитания свидетел И. Т..
От правна страна е прието, че трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, считано от връчването на предизвестието на 24.04.2014 г. Според въззивния съд в случая конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с получаване на предизвестието и уведомлението от работодателя, че няма да спази срока на предизвестието, като издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. Прието е, че релевантното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посоченото в предизвестието основание по чл.328,ал.1,т.5 КТ, че след като страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание, че съдът при осъществяваната проверка за законност следва да прецени дали е налице съставът на основанието, посочено в предизвестието за уволнение. Посочил е, че при несъответствие между изложените фактически доводи и дадената правна квалификация в заповедта за уволнение, определящо значение имат изложените фактически доводи, че в случая те касаят липса на качества за ефективно изпълнение на работата, което сочи на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, че посочената от работодателя неправилна квалификация по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е без значение за законността на уволнението.
С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Съдът е приел, че въведените с исковата молба основания за незакононност на атакуваната заповед са свързани с немотивираност на уволнителната заповед и с липсата на фактическия състав на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Според въззивния съд фактическият състав на приложеното уволнително основание включва наличието на три елемента – липса на качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Посочил е, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества, че доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения.
Съдът е приел, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно, че се касае за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост, опит или природни дадености като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Посочил е, че липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя, че резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения. Прието е, че когато неизпълнението се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника или служителя, е налице нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” поради тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. Съпоставил е двете основания от обективна страна и е приел, че и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение става въпрос за неизпълнение на трудови задължения, че разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. Според въззивния съд при безвиновното основание работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът или служителят притежава съответните качества, но отрицателният резултат е последица на умисъл или небрежност от негова страна.
Съдът е приел, че съобразно установеното в теорията и съдебната практика заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да съдържа конкретните обстоятелства, мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение, за да се разграничат двете хипотези. Според съда наличието на посочени обстоятелства дава възможност на работника или служителя да организира защитата си и осигурява възможност за съда да осъществи контрол на преценката на работодателя при оспорване на уволнението. Посочил е, че съобразно установената съдебна практика обстоятелствата следва да се изложат в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение или чрез препращане със заповедта към други документи – докладни записки, доклади и др., в които се съдържат изводи относно тези липсващи качества, и които да са станали достояние на работника или служителя. Прието е, че независимо от избрания от работодателя начин за посочване на обстоятелствата заповедта за уволнение е мотивирана и в двата случая, че при спор съдът следва да извърши преценка въз основа на събраните по делото доказателства в каква степен работникът не притежава посочените качества и действително необходими ли са те за ефективно изпълнение на възложената работа.
Въззивният съд е приел, че в закона не е предвидена специална процедура, в изпълнение на която да се установи непригодността на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, че работодателят може да въведе атестиране, съдържащо оценка за професионалните и делови качества на неговите служители, обхващащо по-продължителен период и отразяващо трайното състояние на равнището на техните качества за ефективно изпълнение на трудовите функции, и при отрицателна атестация тя да може да бъде използвана за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато съдържа конкретни данни и факти, които сочат на обективна липса на качествата, необходими за изпълнение на възложената работа, а не на дисциплинарни нарушения.
Според съда процесната заповед е мотивирана – в същата и в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени липсващите според работодателя качества на служителя, че е препратено и към друг документ – протоколът от заседанието на 09.10.2013г. на Постоянната комисия за атестиране на съдебни служители, с който ищецът е запознат.
Прието е, че в посочения протокол и в атестационния формуляр към него не се съдържат никакви конкретни данни и факти, които да сочат на обективна липса на качествата комуникативност, обективност и способност за работа в екип, че от същите не се установява въз основа на какви данни членовете на комисията са дали оценките си за работата на служителя, че в тях не се съдържат обстоятелства, от които да се направи извод, че оценките са дадени поради обективната липса на качества на служителя, а не поради негови дисциплинарни нарушения. С оглед липсата на такива конкретни данни съдът е посочил, че обстоятелството, че атестационният формуляр е връчен на служителя и последният не се е възползвал от възможността по чл. 135, ал. 2 ПОДАПРБ (отм.) да подаде възражение пред главния прокурор, не обусловя извод, че от ответника-сега жалбоподателя е установена при условията на пълно доказване липсата на качества на служителя като обективно състояние. Съдът е посочил, че доказателствената тежест в случая е за ответника-жалбоподател и същият не е ангажирал други доказателства, включително свидетелски показания, за установяване на тези факти. Прието е, че обективната липса на качества на служителя не е установено и от приетия друг документ, към който заповедта препраща – мотивираното предложение за атестация, което не е връчвано на служителя. Според съда предложението представлява подписан от служител на работодателя частен свидетелстващ документ, който, неподкрепен от други доказателства, не може да установи сочените в него факти, които се оспорват от ищеца. Поради това, че работодателят не е доказал липсата на качества на ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа, като според съда тежестта на доказване е за него уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконно, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Посочил е, че е основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Съдът е приел за установено, че след уволнението ищецът е останал без работа, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен. Преценено е за правилно първоинстанционното решение, с което искът е уважен за периода от датата на уволнението – 24.04.2014г., до датата на заседанието, в което е даден ход на устните състезания в първата инстанция – 04.09.2014г. Прието е, че ищецът и след 04.09.2014г. не е започнал работа при друг работодател, поради което искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ е основателен и за периода 05.09.2014г. – 24.10.2014г. и за сумата 2 485 лв. – обезщетение за оставане без работа, заедно със законната лихва от 20.06.2014г. до окончателното плащане. В частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над 8 946 лв. до пълния му предявен размер от 10 242 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивното решение в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца съдът е присъдил сумата 37.84 лв. разноски за първоинстанционното производство и 262.04 лв. разноски за въззивното производство. Съдът е присъдил в тежест на ответника-жалбоподател да заплати по сметка на СГС сумата 99.40 лв. държавна такса по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ и сумата 49.70 лв. държавна такса по насрещната въззивна жалба.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя – длъжен ли е работодателят да посочи в уволнителната заповед както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ. Цитираната практика на ВКС е относима към формулирания въпрос. Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като решаващите правни изводи на въззивния съд, обусловили изхода на спора са два.
Първият е, че в заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца А. К. са посочени липсващите качества на същия с препращане и към друг документ – протокол от заседание на Постоянната комисия за атестиране на съдебните служители от 09.10.2013 г., с който ищецът е запознат, в който протокол и атестационния формуляр не са посочени конкретни данни и факти, които да сочат на липса на качествата комуникативност, обективност и способност за работа в екип. Както се отбеляза въззивният съд е приел, че в атестационния протокол и атестационния формуляр на дадените оценки не са описани конкретни обстоятелства, от които да се изведе извод, че оценките са дадени, поради липса на качества на ищеца. С оглед на това е изведен извода, че работодателят не е доказал липсата на качества на ищеца като обективно състояние.
Вторият решаващ правен извод на съда е, че ответникът-работодател не е доказал при условията на пълно доказване липсата на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата – т.е. не е доказал наличието на фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.5 КТ. Изводът е обоснован и с представеното по делото мотивирано предложение за атестация на ищеца, към което заповедта за прекратяване на трудовия договор препраща. За този документ е формиран извод, че представлява частен свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя, че верността на удостоверените в него факти е оспорена от ищеца. Направен е и извода, че при липса на други доказателства удостоверените с посоченото предложение за атестация факти не са установени. Прието е също, че преценката на работодателя за липсата на качества на служителя подлежи на съдебен контрол и тежестта да докаже основанието на което е прекратен трудовия договор на ищеца е на работодателя-сега жалбоподател. По втория решаващ правен извод на въззивния съд жалбоподателят не е формулирал правен въпрос. С оглед на това съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване на посоченото основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос, без да се обсъжда цитираната практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 4648 от 29.06.2015 г. по гр.дело № 18963/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 91761/16.07.2015 г., подадена от ответника Прокуратура на РБългария, чрез юрисконсулт Б. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: