О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1464
С., 17.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1013 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от Прокуратурата на Република България и от И. К. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 949 от 11.06.12г. по в.гр.д.№ 1056/12г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 882 от 10.02.12г. по гр.д.№ 8538/10г.на Софийски градски съд в частта,в която е уважен предявения иск за разликата над 10 000лв. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска за сумата над 10 000лв. и е потвърден обжалвания акт в останалата част,с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. Б.,на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 10 000лв.-представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл.311 ал.1 от НК,ведно със законната лихва, считано от 20.07.10г.до окончателното й изплащане.
Като основание за допустимост и във двете касационни жалби се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т.11 от ППВС №4 от 23.12.1968г.и т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществе-ния критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Прокуратурата се позовава на две решения на ВКС/без задължителен характер/ и на решение на САС, което поради това,че не съдържа отбелязване за влизане в сила – е несъотносимо.К. Б. се позовава освен на цитираните тълкувателни решения и на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 16 от 2.02.11г.по гр.д.№ 396/10г.на ІІІ г.о.на ВКС и на определение по чл.288 от ГПК,което е без задължителен характер.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил от една страна, че И. К. Б. е била оправдана,след като е била обвиняема за извършено умишлено деяние, при производството продължило около 1.5 години и наложена мярка за неотклонение „подписка”,а от друга,че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,пострадалата е претърпяла и допълнителни вреди,свързани с дискредитирането й пред обществото/била е уважаван от съгражданите си кмет,а след образуването на производството и широкото му отразяване в медиите авторитетът й значително е пострадал/, загубила е работата си /била е учителка,а след повдигането на обвинението не са я взели на работа/ и производството е станало причина за влошаване на здравословното й състояние / с медицинска експертиза е установено,че страда от „постраматично стресово разстройство с клични изяви:главоболие,замаяност,безсъние,емоционална притъпеност,отчужденост от другите хора,загуба на способност за изживя-ване на удоволствия,загуба на интерес към обичайни дейности, психическо и физическо изтощение, безнадежност, отчаяние”/.Пострадалата е променила начина си на живот,ограничила е контактите си, последвали са значителни негативи за нея и нейните близки.
В тази връзка,поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в двете жалби. В цитираната от касатора т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства,които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение.Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална и се отчитат различни обстоятелства/затова представените от касатора решения,които са постановени при друга фактическа обстановка- не следва да се обсъждат/.
По делото – въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер,вида и тежестта на деянията,за които е повдигнато обвинение,отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 949 от 11.06.12г. по в.гр.д.№ 1056/12г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :