О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1464
София, 28.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 389 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 158 от 12.11.2008 година на Софийски апелативен съд по гр.д. № 462/2007 година са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) за сумата 14870 лева и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 130 лева, предявени от Д. И. Б. от гр. С. против М. на в. р. , гр. С.. В решението е прието за установено, че ищецът Д. И. Б. е заемал длъжността „началник сектор” в служба “Инспекторат” при М. на в. р. , от която е бил освободен поради пенсиониране, считано от 01.05.1993 година. При освобождаването от служба е получил обезщетение в размер на 12 брутни месечни заплати в размер на 93288 лева. От 16.10.1995 г. до 27.02.2004 г. ищецът отново е служил в органите на МВР. При повторното му освобождаване от длъжност му е била преведена сумата 8704 лева, представляваща обезщетение в размер на осем брутни месечни възнаграждения, изчислени съобразно последното му трудово възнаграждение. При така установените факти, въззивния съд е приел предявеният иск за неоснователен. Приел е, че обезщетението по чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) при повторно освобождаване от военна служба се определя на база последно изплатено възнаграждение, но съобразно броя години, прослужени след първоначалното освобождаване при ограничението по чл. 261, ал.1 ЗМВР (отм.) – не повече от двадесет, които са били напълно изплатени на ищеца; че текстът на чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) предвижда максимално еднократно обезщетение при освобождаване от служба в размер 20 брутни трудови възнаграждения, независимо дали обезщетението се изплаща изцяло при първо прекратяване на служебното правоотношение или се допълва при повторно освобождаване от служба; че с преизчисляването на размера съобразно възнаграждението към повторното освобождаване би се заобиколила забраната за определяне на размер над двадесет работни заплати и би се пренебрегнало изпълненото вече от работодателя задължение да плати дължимото обезщетение при първоначалното освобождаване от служба.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Д. И. Б. от гр. С.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) е налице противоречива практиката на съдилищата, обективирана в обжалвания съдебен акт и решения на Софийски градски съд от 28.02.2007 г. по гр.д. № 3063/2006 г.; от 30.04.2004 г. по гр.д. № 3654/2003 г.; от 02.10.2006 г. по гр.д. № 914/2006 г. и на Софийски апелативен съд от 02.05.2007 г. по гр.д. № 2150/2006 година и от 05.01.2005 г. по гр.д. № 1391/2004 година, в които е прието, че при повторното освобождаване от военна служба, на служителя се дължат 20 брутни месечни заплати, изчислени съобразно последното му трудово възнаграждение, от които се приспада обезщетението, получено при предишно уволнение.
Ответникът по жалбата М. на Вътрешните р. , гр. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 462/2008 година. По повдигнатият с изложението към касационната жалба въпрос, обуславящ изхода на делото, а именно: какъв е редът на определяне на обезщетението по чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) при повторно освобождаване от служба в системата на М. на в. р. е налице противоречива практика, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 12.11.2008 година на Софийски апелативен съд по гр.д. № 462/2007 година.
Насрочва делото за 21.10.2010 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: