О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1464
София 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1409/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура гр. Б., подадена от прокурор Р. Т. , срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 76 от 16.10.2008г. по в.гр.д. № 162/2008г. с което е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд, № 184 от 02.07.2007г., постановено по гр.д. № 33/2008г., с което е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Б. Т. Р. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.
Ответникът по жалбата Б. Т. Р. от гр. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 2, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата 12 000 лв. въззивният съд е приел, че воденото срещу ищеца Б. Т. дознание № 1405/2000г., преобразувано на 28.11.2001г. в предварително производство за престъпление по чл. 201 НК и прекратено с постановление на РП Бургас на 23.01.2003г. поради несъставомерност на деянието, е причинило на обвиняемия негативни емоционални преживявания, съставляващи моралните му вреди. Размерът на вредите съдът е определил въз основа на свидетелски показания относно конкретното им проявление, като е взел предвид също и нарушаването на обичайния начин на живот на семейството на ищеца.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение относно размера на присъденото обезщетение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед уеднаквяване на критериите в съдебната практика за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. Прилага решение № 692/12.05.2008г. по гр.д. № 2394/2000г. на ВКС, ІV г.о и решение № 1557/27.12.2006г. по гр.д. № 2800/2005г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд намира, че не са налице сочените критерии за селекция на касационните жалби.
По прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, когато на обезщетяване подлежат неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ, е постановено Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 11 на посоченото ТР обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда. По прилагането на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди от непозволено увреждане, прогласен в чл. 52 ЗЗД, са постановени и ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от множество конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, поради което посочената задължителна съдебна практика сочи критериите за определянето му, но не определя граници за обезщетенията. Въззивното решение е съобразено с посочената практика като са взети предвид относимите за спорното правоотношение факти и обстоятелства. Поради това различните размери на обезщетения за неимуществени вреди по приложените решения не обосновават наличие на противоречива съдебна практика. Фактическите обстоятелства по тези решения, периодите на незаконно обвинение и конкретните проявления на тези факти върху психиката на увредените са различни от установените по настоящото дело.
Предвид посочената задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 76 от 16.10.2008г. по в.гр.д. № 162/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: