О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1465
София 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1378/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. К. и Р. И. К., подадена от пълномощника им адв. П, срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 188 от 16.06.2009г. по в.гр.д. № 260/2009г., с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд, № 135 от 09.03.2009г. по гр.д. № 3955/2008г., с което е осъдено ТД „М” А. гр. С. да заплати на Е. И. К. и Р. И. К. на основание чл. 200 КТ по 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща И, настъпила при трудова злополука на 03.11.2004г.
Ответникът по жалбата ТД „М” А. гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от двамата сина на починалия при трудова злополука И. К. , въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ – смъртта е настъпила по време и във връзка с извършваната работа по трудово правоотношение, ищците попадат в кръга на лицата, разполагащи с активната легитимация да предявят иска. Относно размера на обезщетението съдът е приел, че прилагането на критерия „справедливост” по чл. 52 ЗЗД изисква да се преценят съществуващите в страната инфлационни процеси и тяхното различно и специфично проявление в различните периоди, като се отчете момента на настъпване на трудовата злополука. След като е обсъдил доказателствата относно отношенията между ищците и починалия, съдът е приел, че макар и да са създали свои семейства и да са заживели в отделни домакинства, синовете не са прекъснали емоционалната връзка с баща си. Продължили са да поддържат близки отношения, сочещи на привързаност и обич. Въз основа на изложените обстоятелства и предвид липсата на данни за проявена груба небрежност от пострадалия, съдът е определил обезщетение в размер на по 25 000 лв. за всеки от ищците.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса към кой момент следва да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди – към момента на настъпването им или към момента на присъждането им. Касаторите излагат доводи, че възприетият от съда извод противоречи на принципа, че „законната лихва има мораторен, а не компенсаторен характер”.
Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения от касатора въпрос за момента, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, съдилищата непротиворечиво приемат, че това е моментът на увреждането, към който момент вземането става изискуемо – чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд е разрешил поставения от касаторите въпрос в съответствие с трайно установената съдебна практика, която към настоящия момент не се нуждае от преосмисляне. Предвид изложеното произнасянето на ВКС по така формулирания въпрос не би допринесло за еднообразното тълкуване на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 188 от 16.06.2009г. по в.гр.д. № 260/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: