О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1466
гр. София, 18.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1266/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Н. П. чрез пълномощника й, адвокат Е. А. Х. срещу решение № 312 от 04.07.2012 г. по гр. дело № 560/2012 г. на Апелативен съд – [населено място], гражданско отделение, първи състав.
Ответникът П. Г. П. чрез пълномощника си, адвокат А. Г. Б. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че посочените от жалбоподателката въпроси не съставляват съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 352 от 02.03.2012 г. по гр. дело № 2483/2011 г. на Пловдивски окръжен съд и е осъдена П. Н. П. да заплати на П. Г. П. разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1900 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по договора от 03.08.1990 г., предмет на нотариален акт № 95, том 14, нотариално дело № 4352/1990 г. по описа на нотариус при Районен съд – [населено място] е налице неизпълнение от страна на ответницата по иска – П. Н. П., внучка на праводателката, като неизпълнението не е незначително с оглед интереса на прехвърлителката – П. П. П.. Изводът е обоснован със следните обстоятелства, чиято доказаност съдът е констатирал: за периода от 1990 г. до 1999 г. задълженията на приобретателката, която е била непълнолетна към момента на сключване на договора, съобразно постигнатите клаузи за престиране на гледане и издръжка от майка й до навършване на пълнолетие или до завършване на висше образование са изпълнявани от последната – В. О. К.; за последващия период, от 1999 г. до смъртта на П. П., 14.06.2010 г., праводателката, сама е посрещала нуждите си и се е грижила за себе си, за дома си и за бита си, като е била подпомагана от майката на ответницата по иска, но не и от самата ответница. При установяване на отразените по – горе факти съдебният състав е изложил мотиви относно преценката на свидетелските показания, които е обособил в две групи с оглед на противоречивото им съдържание и е аргументирал съображенията си за кредитиране на показанията на свидетелите, посочени от ищеца, а именно основаването им на лични впечатления, установяване на конкретни факти и обстоятелства, последователност, детайлност и безпротиворечивост на съдържанието им, кореспондирането им на ангажираните и неоспорени писмени доказателства – медицинска документация за заболявания на П. П., данни за ползвана от нея диетична храна от социален стол, несвоевременно платена електрическа енергия за жилището й.
К. е поставил като материалноправни следните въпроси, които квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
„ 1. Е ли в компетенциите на съда да замени изрично изразената воля на собственика на недвижим имот да го отчужди срещу задължение за издръжка и гледане след неговата смърт, ако последният приживе не е изразил воля за разваляне на договора поради неговото неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД;
2. Кой е обективния критерий за определяне размера на дължимата престация от приобретателя като гледане и издръжка спрямо прехвърлителя, в случаите, когато съдът трябва да замени волята на прехвърлителя за разваляне на сделка по инициатива на трето за сделката лице, заинтересовано от нейното разваляне”.
Първият от поставените въпроси е формулиран без връзка с изводите на въззивния съд, обусловили изхода на делото. С включването му в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се въвежда общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията на тази категория основания, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. В. съд не е бил сезиран с посочения въпрос. Отговорът е даден в ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, т. 3, в което е разяснено, че наследниците на кредитора – прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. В съответствие с така приетото правно разрешение е постановено и обжалваното решение, в което макар и въпроса за активната легитимация на ищеца в хипотезата, очертана с цитирания въпрос да не е разглеждан, въз основа на изводите за неизпълнение на договора за гледане и издръжка от приобретателката, искът е уважен до размера на наследствените права на ищеца – син на праводателката и чичо на приобретателката. По посочения въпрос касаторът е изложил субективното си становище за приложението на този вид сделки в обществото, целта с която те се осъществяват в гражданския оборот, лицата между които обичайно се сключват, трудността за доказване при спор на положените грижи и издръжка и поддържа виждането, че не е справедливо, съдът да тълкува и заменя волята на прехвърлителя след смъртта му относно достатъчност на положените грижи, при положение, че същият не е декларирал желание за разваляне на договора.
Несъгласието на касатора със съдебната практика по поставения въпрос не е обосновано с конкретни причини /напр. законодателни промени/, обуславящи изменението й или с нейната неправилност, налагаща преодоляването й в отразената от него насока. Същият не поддържа и становище за липсата на съдебна практика по въпроса, както и не аргументира доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби, пораждащи необходимостта от тълкуване на нормите. В този смисъл основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е въведено и обосновано с оглед разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е аргументирано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК с поставения въпрос.
По вторият от поставените въпроси, по който въззивният съд е взел отношение не е обосновано приложно поле на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Апелативният съд е приел в съответствие със задължителната съдебна практика / напр. решение № 70/05.07.2011 г. по гр. дело № 612/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр. дело № 1534/2009 г. на ВКС, ІV г.о. /, че изпълнението на процесния договор следва да е ежедневно, непрекъснато и пълно, в целия уговорен, съответно установен от живота обем. В тази връзка са определени като неоснователни доводите във въззивната жалба за невъзможност да се установи ежедневно изпълнение, в пълен обем на алеаторните задължения, за период от двадесет години. Тези доводи на жалбоподателката по същество съставляват признание за недоказаност на твърденията й за изпълнение на поетата от нея престация по договора. Приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не е установено от жалбоподателката, тъй като изводите на въззивния съд за промяна на здравословното състояние на праводателката и наложените промени във вида, обема и интензитета на дължимите грижи и издръжка, продиктувани от промяната в състоянието й, чието престиране от страна на ответницата по иска не са доказани са в съответствие със задължителната съдебна практика /посочена по – горе /по този въпрос. Със задължителна практика е формирано и виждането, че когато задълженията за издръжка и гледане са уговорени бланкетно, поетото задължение следва да се осъществява ежедневно, редовно и в пълен обем, до когато е необходимо. В съответствие с тези правни разрешения са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение, в което е съобразена промяната настъпила в потребностите на праводателката след влошаване на здравословното й състояние и необходимостта от промяна в интензитета на грижите, които съобразно договора е следвало да се поемат от ответницата по иска, но чиято престация не е доказана. С изразеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК субективно становище на жалбоподателката, че единствено в съзнанието на прехвърлителя е разбирането му за достатъчност на полаганите към него гледане и издръжка, срещу които ако не е направил възражение, съответно искане за разваляне на договора приживе е съгласен с размера на получената престация не се обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е аргументирала необходимостта от преодоляване на съществуващата съдебна практика с конкретни обстоятелства /напр. законодателни промени/, обуславящи изменението й или с нейната неправилност, налагаща преодоляването й в отразената от страната насока. Същата не поддържа и становище за липсата на съдебна практика по въпроса, както и не аргументира доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби, пораждащи необходимостта от тълкуване на нормите. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК с поставения въпрос.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалваното въззивно решение. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие възлизат на сумата 2000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 04.07.2012 г.
по гр. дело № 560/2012 г. на Апелативен съд – [населено място], гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА П. Н. П., жив. [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на П. Г. П., жив. [населено място], [улица], ет. 3 разноски за настоящето производство в размер на сумата 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: