О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1466
София, 22.12.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4449 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. П. И., чрез адв. Е. Г. от АК В., срещу въззивно решение № 195/04.05.2015 г. постановено от Врачанския окръжен съд по гр.д. № 93/2015 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], [населено място], чрез адв. Ю. П. Д. от АК М. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Врачански районен съд, отхвърлил исковете и присъдил в полза на работодателя съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.
За да постанови този резултат, съдът установил, че И. И. е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ по безсрочно трудово правоотношение с [фирма], [населено място]. Уволнен е дисциплинарно поради това, че е отказал да управлява микробус П. Б. на 15.09.2014 г. Съдът намерил, че уволнението е законосъобразно – заповедта е мотивирана, спазена е процедурата по чл. 193 КТ, работникът е осъществил деянието, за което е наказан и отказът му да изпълни заповедта на работодателя съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Нарушението, както и отношението на работника към него, преценени по реда на чл. 198, ал. 1 КТ са мотивирали въззивната инстанция да приеме, че наложеното наказание е съответно на допуснатото нарушение.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните правни въпроси: длъжен ли е работникът да изпълнява неправомерна заповед на работодателя, когато при нейното изпълнение би се застрашило неговото здраве и здравето на околните и неизпълнението на такава заповед съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина; след като работодателят – ответник, е възстановил на работника представения от него касов бон по фактурата, издадена от фирмата, извършила техническия преглед на автомобила, следва ли да се приеме, че той не е знаел за неговото техническо състояние и необходимостта от посочените суми, като заплащане на негодните и опасни части по автомобила; следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства, свързани с тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и поведението на работника при прилагане разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ; макар че в длъжностната характеристика на работника е посочено, че нуждата от ремонт е задължение за него, то следва ли да се приеме, че той е задължен сам да извърши ремонта, за който са необходими значителни средства – посочени в удостоверението на фирмата, извършила техническия преглед, а не да се извърши ремонт от специализиран сервиз; може ли да се приеме, че приетото като доказателство и неоспорено от противната страна удостоверение № 917/2014 г. има характер на писмено свидетелско показание, след като по естеството си е официален удостоверителен документ, издаден по съответния ред и след като това е така, може ли въззивната инстанция да изключи този документ като доказателства в процеса.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с противоречие между разрешението на въззивния съд по поставените въпроси и представена съдебна практика – задъжителна и незадължителна, както и с точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че по първия поставен въпрос – длъжен ли е работникът да изпълнява неправомерна заповед на работодателя и неизпълнението й заповед съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина, е неотносим към постановеното от въззивния съд, който е приел, че заповедта на работодателя е правомерно и И. не е имал основание да откаже изпълнението й. Дали страната е съгласна с това заключение, съответно то обосновано ли е, при взимането му допуснати ли са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и точно ли е приложен закона, е без значение, защото няма как да се провери във връзка с така поставения правен въпрос.
Следващите въпроси, повдигнати в изложението – следвало ли е въззивният съд да приеме, че работодателят не е знаел за техническото състояние на автомобила, управляван от И. и, че той е задължен сам да извърши ремонта на автомобила, е по фактите и евентуално е свързан с обосноваността в изводите на въззивната инстанция, което е касационен довод, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е разяснено в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът, свързан с приложението на чл. 189, ал. 1 КТ и задължението на съда да съобрази всички обстоятелства относно тежестта на нарушението и поведението на работника, е принципно значим и е включен в предмета на делото, но не се установява противоречие между решението на въззивната инстанция и приложената съдебна практика. Не е налице и необходимост от осъвременяване или промяна на съществуващата съдебна практика по приложението на правната норма. Съдът е преценил всички приети за установени от него обстоятелства, като е съобразил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ. Дали фактическите и правни заключения на въззивния съд относно тежестта на нарушението и поведението на работника съответстват на допустимите, надлежно събрани доказателства и доколко те са обосновани, няма отношение към така поставения правен въпрос.
Последният въпрос, уточнен от касационната инстанция: как се разпределя доказателствената тежест за това дали автомобилът на работодателя е бил в изправност, при твърдение в исковата молба, че той се е нуждаел от ремонт, поради което работникът е отказал да го управлява до отстраняване на техническия проблем, е от значение за постановения резултат. Въззивният съдът е приел, че в тежест на работника е да докаже твърдението, че автомобилът е бил технически неизправен и управлението му би застрашило безопасността на движение, поради което е стигнал до заключение, че неизпълненото разпореждане на работодателя е правомерно и съответно, заповедта за уволнение – законосъобразна. Повдигнатият от касатора правен проблем е свързан с принципният процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест относно фактите и обстоятелствата от значение за законността на уволнението и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 195/04.05.2015 г. постановено от Врачанския окръжен съд по гр.д. № 93/2015 г.
Касаторът не внася такси по делото.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: