О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1466
София 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1365/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. К. и Д. Й. К., подадена от пълномощника им адв. Е, срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 47 от 10.07.2009г. по в.гр.д. № 271/2009г., с което е оставено в сила решението на Русенския окръжен съд, № 11 от 24.02.2009г. по гр.д. № 137/2008г., с което са осъдени Р. и Д. К. да заплатят на И. И. И. сумата 20 000 евро, представляваща двойния размер на платения задатък по предварителен договор от 18.04.2008г.
Ответникът по жалбата И. И. И. от гр. Р. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за заплащане на задатъка в двоен размер съдът е приел, че са налице и двете предпоставки за уважаване на претенцията – неизпълнение на договорните задължения от страната, получила задатъка, и отказ от договора. Приел е, че ищецът И е изправна страна по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, а ответниците – продавачи по договора, са неизправна страна. Задължение на ответниците е било да прехвърлят имота в уговорения в договора срок като подготвят и представят пред нотариуса необходимите за сделката документи. Безспорно е, че към тази дата – 30.06.2008г., не са били издадени документи за въвеждане на сградата в експлоатация, но предоговаряне на клаузата за срок не е постигната поради нежеланието на продавачите, които пред нотариуса са изразили изрично несъгласие с продължаване на срока и са заявили, че няма да има окончателен договор. Относно задължението на купувача да плати цената съдът е приел, че същият не е имал задължение на 30.06.2008г. да покаже наличност на средства за доплащане на имота, тъй като видно от клаузите в предварителния договор плащането не е следвало да се извърши пред нотариуса, а след вписване на сделката в Агенцията по вписването, по банков път по сметката на продавачите, за погасяване на кредита им към ОББ. Освен това сумата е била осигурена чрез заем от фирма „Стедия” ООД, видно от представения по делото договор, който не е оспорен от ответниците.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: относно процесуалните правила по събиране и приемане на доказателства – чл. 127, ал. 2 ГПК; по въпроса може ли страната по двустранен договор да претендира неустойка или задатък преди да развали договора или при отказ по взаимно съгласие на страните от договора; по въпроса за изправността на страните по договора; относно прилагането на чл. 90, ал. 2 ЗЗД. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочена задължителна съдебна практика – Постановления или Тълкувателни решения на ВС или ВКС, по формулираните от жалбоподателя въпроси. Приложеното към изложението решение № 4/2009г. по конституционно дело № 4/2009г. не се включва в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй КС не е правораздавателен орган – чл. 119, ал. 1 от Конституцията на РБ.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по формулираните от касаторите въпроси не се констатира противоречива съдебна практика, непълнота или неяснота на правните норми, при което произнасянето на ВКС би допринесло за еднообразното тълкуване на закона и за развитието на правото. Прилагането на чл. 127, ал. 2 ГПК правилно е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ГПК – във връзка с направено оспорване от ответника, ищецът може да посочи и представи доказателства. Вторият формулиран от касаторите въпрос не съответства на установените по делото факти, тъй като липсват доказателства за отказ по взаимно съгласие на страните от договора. В съответствие със съдебната практика и разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е определил предпоставките на иска. Последните два въпроса за изправността на страните по договора и за прилагането на чл. 90, ал. 2 ЗЗД касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е основание за допускане на касационно обжалване, а за отмяна на неправилно решение – чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 47 от 10.07.2009г. по в.гр.д. № 271/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: