О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1467
гр. София, 18.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1211 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. К. Р. от [населено място] чрез пълномощника му, адвокат И. Д. Б. срещу решение № 279 от 26.06.2012 г. по гр. дело № 287/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав.
Ответниците И. Б. М. и И. Х. М. и двамата от [населено място] чрез пълномощника си, адвокат Е. У. поддържат в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 279 от 26.06.2012 г. по гр. дело № 287/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав е потвърдено решение № 1829/22.12.2011 г. по гр. дело № 1125/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са уважени исковете на И. Б. М. и И. Х. М. по чл. 45 ЗЗД против П. К. Р. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците – Б. И. М. за разликата между 20000 лв. и 35000 лв., за всеки от ищците, ведно със законните последици. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците са законни наследници на Б. И. М., негови родители, както и че смъртта на същия е настъпила от травми, причинени при затрупване със свлечени земни маси на строителен обект на [фирма], [населено място], намиращ се в [населено място], [улица]. Б. М. е изпълнявал възложена му от дружеството работа, като строителен работник на посочения обект, а П. Р. е бил на длъжност „технически ръководител” по трудов договор с ответното дружество. Съдът е констатирал, че ответника П. Р. се е признал за виновен в извършване на престъпление във връзка с увреждането на Б. М., по чл. 123, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК – НОХД № 372/2007 г. на Пловдивски окръжен съд по постигнато споразумение, като за извършеното престъпление му е наложено наказание „пробация”, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. В. съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника по исковете – П. Р. за това, че като технически ръководител на обекта е действал неправомерно, не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажните работи на строежа. В обжалваното решение са изложени мотиви за определяне размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди и съгласно отразените съображения при присъждането им са отчетени тежката загуба, понесена от ищците, отрицателните преживявания, добрите отношения, съществували в семейството. Не е прието съпричиняване на вредоностния резултат.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, отразено в две изложения, съответно озаглавени „Допълнение към касационна жалба” – вх. № 5297/23.08.2012 г. и „Второ допълнение към касационна жалба” – вх. № 5640/18.09.2012 г. и двете по регистратурата на Апелативен съд – П., имащи идентично съдържание /разликата във второто допълнение е споменаването, че същата обстоятелствена част е била заявена „и при отговора на разпореждане № 1214/31.07.2012 г. на Апелативния съд” / не са отразени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложенията е пояснено единствено, че когато посочвал противоречие с практиката на съдилищата в жалбата, касаторът имал предвид различния размер на определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от съдилищата. По – нататък страната твърди, че съдът не коментирал въобще отношението на Р. към извършеното и резултата, както и неговото здравословно състояние – по делото били представени доказателства за заболяването му, както и данни за това, че има безупречна служба. К. е посочил, че съдът не е коментирал, имал ли е той обективна възможност да следи всичко при наличието на договор за четиричасов работен ден, както и какво е правил работодателя при тежките атмосферни условия на работа. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е записано още, че жалбоподателят не би могъл да изложи повече аргументация, освен да заяви, че чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид и различна оценка на съдилищата за степента на преживяване на болките и страданията от загубата на близък човек още повече, когато изявленията за това се правят пет години след инцидента. Тези съображения на касатора не съдържат правен въпрос и по естеството си са основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато жалбоподателят е поставил въпрос относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото / съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, на които ВКС да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл. 280, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Дали преценката на доказателствата по приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК е обоснована и законосъобразна е въпрос, който се обсъжда, ако бъдат преодолени изискванията за допускане на обжалването. При тези обстоятелства следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не може да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 26.06.2012 г. по гр. дело № 287/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: