О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1468
София, 18.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 607/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Окръжна прокуратура [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 66 от 08.03.2012 година по гр.д. N 67/2012 година на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1039 от 29.12.2011 г. по гр.д. № 5158/2011 г. на Сливенския районен съд. С него Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. П. З. от [населено място] сумата 8000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законна лихва върху посочената сума по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Отхвърлен е искът за разликата до предявения размер от 10000 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът К. П. З. от [населено място] не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване на Софийска градска прокуратура трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.11 от П № 4/68 г. на ПлВС и ТР №3/2004 г. ОСГК и незадължителна практика по р. № 78 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 5920/2007 г. на ІІІ г.о., р. № 1017 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 524/2004 г. на ІV г.о. и р. от 10.03.2003 г. по гр.д. № 81/2002 г. на Апелативен съд – Б..
Жалбоподателят Окръжна прокуратура [населено място] не е формулирал съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ, в неговия материалноправен аспект – за необходимостта да се преценят всички конкретни обстоятелства при определяне на „справедливо” обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение.
Въззивното решение на Сливенския окръжен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, за което след това е оправдан. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от двете съдебни инстанции на 8 000 лева, а искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 10 000 лева. В тази насока въззивният съд е съобразил търпените мерки на процесуална принуда, продължилото необосновано дълго време наказателно преследване – 4 години и 3 месеца, медийното разгласяване на случая, свидетелските показания за търпените болки и страдания, влошаването на здравето на ищеца, ограничаването на контактите му в семейството и извън него, намаляването на възможността за професионална реализация и всички други релевантни обстоятелства. За да се постигне справедливо обезщетяване по смисъла на закона съдът е отчел всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 08.03.2012 година по гр.д. N 67/2012 година на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.