О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
София, 15.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1081 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Й. и Й. Г. Й., чрез пълномощника им адвокат Т. В., против решение № 96 от 28.04.2010 г., постановено по гр.д. № 83 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 852 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 1404/2009 г. на Районен съд-Хасково за уважаване на предявения от М. П. М. против С. Г. Й. и Й. Г. Й. ревандикационен иск по отношение на две складови помещения с идентификатори 77195.721.149.1.7 и 77195.721.149.1.4, като принадлежност към самостоятелно жилище с идентификатор 77195.21.149.1.2 по смисъла на чл.37 ЗС и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 40, том 7, рег. № 15449, дело № 1099/2008 г. на нотариус № 352.
Ответникът по жалбата М. П. М. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ревандикационният иск е основан на твърденията, че процесните помещения са принадлежност към жилището, закупено от ищцата от наследодателя на ответниците на 10.05.2004 г., но през 2008 г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Ответниците са навели възражение, че избените помещения не са били предмет на договора за покупко-продажба, а като прилежаща част към жилището е изградено таванско помещение в подпокривното пространство, представляващо обща част; помещенията не са били предвидени в проекта на сградата, но при построяването й е изграден приземен етаж, в който са обособени самостоятелни складови помещения и част от тях се отдават под наем за жилищни нужди от етажните собственици, а и помещенията са заснети като самостоятелни обекти от СГКК-Х. и наследодателят им ги е владял и е придобил собствеността им по давност. Въззивният съд е приел, че двете складови помещения не са самостоятелни обекти на правото, а следват главната вещ – в случая жилището и нямат самостоятелен статут, за да могат да бъдат придобивани по някои от способите на чл.77 ЗС. Те не отговарят на условията за жилищна площ, нито пък имат самостоятелно функционално предназначение по смисъла на т.39 от § 5 ДР ЗУТ. Същевременно съгласно чл.40 ЗУТ, както и по отменения З. и Наредба № 5 за правила и норми по Т. всяко жилище трябва да има най-малко едно складово помещение и доколкото не е установено към жилището да има друго складово помещение, то това подкрепя извода, че тези две складови помещения за принадлежност към жилището. Прието е, че ответниците не са могли да придобият помещенията по давност, тъй като не притежават жилище в сградата, а техният наследодател е придобил собствеността въз основа на учреденото право на строеж, тъй като помещенията са прилежаща част към имота му, а от момента на извършване на продажбата до предявяване на иска не е изтекъл предвидения в закона срок.
Касаторите считат, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д. № 11/83 г., ОСГК, което тълкува разпоредбата на чл.37 ЗС, както и на решение № 1266/7.07.1995 г. по гр.д. № 1439/94 г., ІV г.о. според което етажен собственик, какъвто е бил наследодателя им, може да придобие по давност избено помещение. Посоченото тълкувателно решение дава указания по приложение на закона във връзка с подпокривното пространство /таван/, като разграничава кога същото е обща по естеството си и кога обща по предназначението си част и в този смисъл е неотносимо в настоящия случай, в който от значение е дали процесните избени помещения са самостоятелен обект на вещни права или принадлежност към жилище в етажната собственост. Твърденията на касаторите по същество са, че при правилно приложение на материалния закон /чл.62 и чл.37 Наредба № 5 за правила и норми по Т. от 1977 г. – отм./ следва да се приеме, че процесните помещения са свързани с нуждите на жилищното обитаване, поради което имат самостоятелно юридическо съществуване и в този смисъл са формулирали въпросът следва ли помещения, свързани с нуждите на жилищното обитавено, по смисъла на чл.62 Наредба № 5 за правила и норми по Т. от 1977 г. – отм. да се характеризират като складови помещения със самостоятелно юридическо съществуване, а не като складови помещения, придадени към жилищата по смисъла на чл.37 ЗС. Този въпрос е свързан не с мотивите на въззивния съд, нито с указанията в тълкувателното решение, а с тезата на касаторите как е следвало да се приложи закона и по същество съставлява довод за неправилно приложение на материалния закон, довел до необосновани изводи за юридическия статут на помещенията, т.е. по същество се касае до позоваване на касационното основание по чл.281, т.3 ГПК, което е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице противоречиво разрешаван въпрос с оглед възражението за придобивна давност. Твърденията на касаторите, че наследодателят им е можел да владее складовите помощения, тъй като е притежавал обект в етажната собственост, са изцяло неотносими към изводите на съда, че Д. Д. е придобил собствеността въз основа на учреденото му право на строеж, а след разпоредителната сделка от 2004 г. не е изтекъл изискуемия срок на давностното владение.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 28.04.2010 г., постановено по гр.д. № 83 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: