О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 19.02.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3705 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. К. Д., чрез адв. М. Д. от АК – Бургас, срещу въззивно решение № V-56/06.06.2018 г., постановено от Окръжен съд- Бургас по въззивно гр.д. № 565/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради необоснованост и противоречие с чл. 298, ал. 1 ГПК.
Насрещната страна Д. Н. Т., чрез процесуалния си представител адв. В. С. АК – Бургас, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените от касатора въпроси.
Ответникът И. В. И. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Бургаски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски районен съд, е отхвърлил исковете на К. Д. против И. И. и Д. Т. за прогласяване нищожността на договор по нот. акт № … г. и нот. акт № … г. на нотариус С. Д., като сключени при заобикаляне на закона и поради привидност, както и иска против И. И. за унищожаване на договора по нот.акт № … г., поради измама.
За да се произнесе, съдът приел за установено, че с нотариален акт …, т…., рег. № …, дело № …. от 24.03.2011 г. на нотариус С. Д., К. Д. е прехвърлил собствеността си върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. С., а именно дворно място с площ от 850/1550 кв.м. ид.ч., представляващо УПИ … в кв. …, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 70 кв.м. на И. И., за сумата от 5800 лв. Последният, с нотариален акт № …, т. …., рег. № …, дело № … от 25.03.2011 г. на нотариус С. Д., е продал същия имот на Д. Т…. К. Д. е длъжник на „КАЧИКА“ ЕООД, което е установено с влязло в сила решение, в сила от 09.03.2011 г. Кредиторът предявил иск по чл. 135 ЗЗД срещу длъжника К. Д. и купувача И. И., който е уважен с решене, влязло в сила на 08.08.2012 г., по гр.д. № 6149/ 2011 г. на Районен съд – Бургас. Съдът приел, че между ищецът по настоящото дело и И. И., с решението по павловия иск е установено, че продажбата между тях не е недействителна, а валидна; дори, когато сделката е сключена с предназначене да се увреди кредитора, то длъжникът и третото лице изразяват съгласие да настъпят правните последици по отношение на имуществото, т.е. имотът да премине в собственост на третото лице. Последващата сделка, също, при изложените твърдения в исковата молба и посочените съображения, не се явява нищожна като симулативна.
Допълнително съдът изложил и съображения, че липсват и доказателства за симулация – липсват обратни писма, разпитаните свидетели нямат преки впечатления от факти, които установяват.
Знанието, че със сделката се уврежда кредиторът не я прави противна на закона, поради което съдът е приел, че не е осъществена и поддържаната хипотеза за нищожност поради заобикаляне на закона.
По иска за унищожаване на първата по ред продажбата, извършена от ищеца по настоящото дело К. Д. на И. И., съдът приел за недоказано твърдението, че последният е извършил измамливи действия.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: обвързани ли са по силата на чл. 298, ал. 1 ГПК другарите в процеса, страните, стоящи от една и съща страна на спорното правоотношение, като по този въпрос твърди противоречие с решение № 50/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6235/2013 г., II г.о.; влязлото в сила решение по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД установява ли в отношенията между страните по обявената за относително недействителна сделка нейната действителност и преклудира ли споровете между страните по сделката за действителността й, като поддържа противоречие с решение № 106/07.09.1964 г. по гр.д. № 76/1964 г. на ОСГК; допустимо ли е разкриването на симулация и установяването на нищожност с косвени доказателства и представляват ли косвени доказателства обясненията на страните по чл. 176 ГПК и длъжен ли е съдът да ги обсъди в мотивите си, като поддържа противоречие с решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г., III г.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Въпреки непрецизните мотиви на въззивното решение, съдът е имал предвид обвързващата другарите сила на мотивите за установените общи факти, а не силата на присъдено нещо по чл. 298 ГПК. Именно поради това, исковете, предмет на настоящото дело са допустими, но се явяват неоснователни. В цитираните от касатора съдебни актове не е прието нещо различно. Чрез павловия иск законодателят брани единствено кредитора, не и длъжника и третите лица по сделка, чиято цел е била да се злепоставят интересите на кредитора; уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД включва признание, че увреждащата сделка е валидна. Ответниците, ако е имало факти, опорочаващи прехвърлителната сделка, е следвало да ги посочат. Затаяването им представлява злоупотреба с права и е свързано с последиците по чл. 3 ГПК. Без значение поради това се явяват и въпросите, свързани с доказване на фактите, обуславящи твърденията за недействителност на сделките..
В заключение не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Ответникът Д. Т. е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, установяващи извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № V-56/06.06.2018 г., постановено от Окръжен съд- Бургас по въззивно гр.д. № 565/2018 г. в частта по исковете с правно осн. чл. 26 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: