О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 22.02. 2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3053 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр.86/2017 г.) и е образувано по касационна жалба, подадена от ищеца Р. Н. Н., чрез адв. Х. Г. от САК, против въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г. и по касационна жалба вх. № 8072/10.05.2017 г., допълнена с касационна жалба вх. № 8607/17.05.2017 г., подадена от П. на Р. Б., чрез прокурор А. В. от Апелативна прокуратура – София.
Въззивното решение, с което е потвърдено това на първостепенния Софийски градски съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Р. Н. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 ЗОДОВ, както следва – 1 000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г.; 1 500 лева за второто повдигнато обвинение по ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. и в размер на 3 000 лева за обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно със законната лихва от 28.12.2014 г. до изпълнение на задължението, е влязло в сила. В тази част няма касационна жалба от ответника.
Касаторът – ищец Р. Н. обжалва въззивното решение, постановено от Софийски апелативен съд в частта, с която исковете му са отхвърлени за горницата до пълните предявени размери, както следва: за първото повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г. – за горницата над 2000 лв. до 10 000 лева; за второто повдигнато обвинение по ЗМ № 3764/2007 г. – за горницата над 2500 лв. до 10 000 лева и за обвинението по ЗМ № 21/2010 г. – за горницата над 6000 лв. до 30 000 лева, като и за компенсаторната лихва, считано от уврежданията. Р. Н. Н. се оплаква, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД; присъденото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди е силно занижено и явно несправедливо. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете в пълен размер, ведно със съдебноделоводните разноски.
Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Р. Н. Н. обезщетение в размер над 1000 до присъдените 2000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2010 г.; обезщетение за сумата над 1500 лв. до присъдените 2500 лв. за второто повдигнато обвинение, водено като ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. и обезщетение в размер над 3 000 до присъдените 6000 лева за обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно със законната лихва от 28.12.2014 г. до изпълнение на задължението. Касаторът – ответник излага доводи за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че размерът на присъденото обезщетение в обжалваните части не съответства на справедливостта, а в частта на присъдена лихва върху първото обезщетение за времето от 07.10.2010 г. – 06.10.2012 г. е в нарушение на чл. 111, б. „в“ ГПК – вземането е погасено по давност, възражението на ответника е въведено в срок.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за компенсаторна лихва върху обезщетението над 1000 до 2000 лв. по повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., считано от 07.10.2010 г. (неясно формулирано в диспозитива на въззивния съдебен акт). Първостепенният съд не се е произнасял с диспозитив по претенция за лихва, считано от 07.10.2010 г., нито има искане за допълване на първоинстанционното решение в тази част. Софийски градски съд е присъдил компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение от 1000 лв. по първото повдигнато обвинение, считано от 06.10.2012 г., като е отхвърлил иска по чл. 2 ЗОДОВ за разликата над 1000 до претендираните 10 000 лв., както и лихвата върху отхвърлената част, отново считано от 06.10.2012 г.
Съставът на Софийски апелативен съд, като изменил първоинстанционното решение, присъдил обезщетение на Р. Н. Н., както следва – 2000 лв. за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно с лихва за горницата над 1000 лв., считано от 07.10.2010 г.; 2500 за повдигнато обвинение по ЗМ № 3764/2007 г., ведно с компенсаторна лихва, считано от 06.10.2012 г. и 6000 лв. за повдигнато обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно с компенсаторна лихва, считано от 28.12.2014 г.
Въззивният съд установил, че срещу ищеца в кратки интервали са образувани три наказателни производства за различни по вид престъпления, както следва: по първото е привлечен като обвиняем на 15.04.2009 г. за причиняване на средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, по второто производство е привлечен като обвиняем за повреждане на чужда движима вещ и лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и 131, ал. 1, т.12 НК, а по третото е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.1 и т. 3, пр.2 НК – грабеж на македонски гражданин. Оправдан е по всички обвинения с влязла в сила оправдателна присъда. Съдът установил, че към момента на протичане на процесите по трите обвинения ищецът Н. е на относително ниска възраст, което допринася за невъзможността му да неутрализира тревожността във връзка с действията на П…. Прието е, че е налице промяна в поведението на Р. Н., чиято психика принципно е тренирана да овладява проявите на стрес. Апелативният съд посочил, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчете значението на приложените във връзка с третото обвинение мерки за неотклонение задържане под стража с продължителност от три месеца и домашен арест за период от още три месеца, ограничаващи в най-тежка степен свободата на ищеца. Това обстоятелство обуславя завишаване размера на обезщетението за предизвиканите щети. От друга страна, претенциите в пълния им размер са неоснователни, защото с времето Н. е преодолял психотравмите, предизвикани от повдигнатите обвинения, като за същия не са настъпили драматични житейски обрати. Съдът приел, че няма пряка причинно следствена връзка между повдигане на обвиненията и прекъсването на спортната кариера на Н.. Приятелските отношения на ищеца с негови добри приятели са се запазили, въпреки провеждането на наказателните производства.
В изложението на ищеца – касатор Р. Н. няма поставен правен въпрос. Посочил е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.), като твърди, че „въпросът за размера на дължимото обезщетение е съществен материалноправен въпрос“, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното в решение № 906/19.04.2017 г. на САС по гр.д. № 135/2017 г. и решение № 50/18.04.2017 г. на Варненския АС по гр.д. № 73/2011 г.
Размерът на присъденото обезщетение е крайният резултат по спора. Няма изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в цитираните съдебни актове по същия правен въпрос, с оглед на което е постановен и конкретният резултат по спора. От друга страна, цитираните два съдебни акта, постановени от апелативни съдилища не са влезли в сила и не съставляват съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (изрично разяснения в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС), а и обсъдените по тях обстоятелства, взети предвид от съдилищата при определяне размера на обезщетението, са различни.
В заключение, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
П… на РБ обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса какъв е давностният срок за погасяване вземанията за лихви върху обезщетения за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Въпросът е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд се е произнесъл за компенсаторна лихва върху обезщетението по повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., и за времето от 07.10.2010 г. до 06.10.2012 г. Въпросът е неотносим към постановеното от въззивния съд, който изобщо не се е произнасял по поставения въпрос. Като контролноотменителна инстанция, в мотивите си, е посочил, че „моментите на изпадане на ответника в забава са правилно определени от първоинстанционния съд“. Първостепенният съд е разгледал възражението на ответника за погасителна давност и го е уважил, макар че не се е произнесъл и с диспозитив, с който да отхвърли иска за компенсаторна лихва за периода 07.10.2010 г. – 06.10.2012 г. като погасен по давност. Няма искане за допълване на неговото решение.
При така установеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан н тълкуване на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съставът на Върховния касационен съд намира, че служебно следва да допусне касационно обжалване по въпроса може ли въззивният съд да постановява решение извън предмета на въззивното обжалване с оглед евентуалната недопустимост на съдебния акт в обсъжданата част.
Касаторът – ответник поставя и процесуалноправния въпрос – при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва ли да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на присъдения размер.
Въпросът е от значение за постановения резултат, като се установява поддържаното противоречие с ППВС № 4/23.12.1986 г. и решение № 621/22.10.2010 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1927/2009 г.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне по касационната жалба на П… на РБ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г., в частта, с която П… е осъдена да заплати на Р. Н. Н. обезщетение в размер над 1000 до присъдените 2000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2010 г.; обезщетение за сумата над 1500 лв. до присъдените 2500 лв. за второто повдигнато обвинение, водено като ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. и обезщетение в размер над 3 000 до присъдените 6000 лева за обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно със законната лихва от 28.12.2014 г. до изпълнение на задължението и относно съдебноделоводните разноски.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г. по касационна жалба вх. № 8582/16.05.2017 г. на Р. Н. Н..
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: