5
5
Определение по т. д. № 833/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 833/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 833 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. Р. В. против въззивно решение № 283/ 06.06.2011 г. по гр. д. № 276/2011 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено решение № 581/21.02.2011 г. по гр. д. № 491/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С последното е разгледан иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК и е признато за установено, че в полза на [фирма], [населено място] съществува вземане срещу [фирма], [населено място] за предаване на движими вещи, представляващи специализирано авторемонтно оборудване, подробно описани в диспозитива на съдебния акт.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Излагат се доводи за необсъждане на доказателства от въззивната инстанция.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, свързан с приложението на процесуалните норми на чл. 131 и чл. 133 ГПК в хипотеза на ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор излага становище по недопускане на касационно обжалване и съответно по неоснователността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
В случая, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, тъй като описването на процесуалните действия на съда, следващи след обезсилване на първоинстанционното решение и връщането на делото на съда за произнасяне по предявения иск, и за това следва ли или не следва да се допуска приемане на възражение за търговско право на задържане от ответника, при неподаден писмен отговор по реда на чл. 133 ГПК при първото разглеждане на делото, не съставлява конкретен правен въпрос, който да е от съществено значение за изхода на делото и не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е счел, че след като в рамките на законовия срок в процедурата по чл. 131, ал. 3 и сл. ГПК ответникът по иска с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК не е депозирал писмен отговор, то същият не би могло в следващи съдебни заседания да противопостави подобно възражение за съществуването на търговски залог по чл. 315 ТЗ, свързано и с твърдение за наличие на договорна връзка, въз основа на която са били предоставени вещите, и за противопоставяне на изискуемо парично задължение по твърдяния договор, в какъвто смисъл е била последващата защита на ответника, и посочените и събирани писмени, и гласни доказателства.
Ответникът е следвало да направи доказателствените си искания в срока по чл. 131 ГПК, а не в следващи съдебни заседания пред първоинстанционния и пред въззивния съд, като последният е задължен да прилага стриктно процесуалните норми и да преценява всякога правните последици от неупражняването на съответни процесуални права. Пропускането на възможността да се направи отлагателно възражение за търговско право на задържане не би могло да се санира дори и след като делото е върнато пред първоинстанционния съд със съответните указания, свързани с характера на предявения иск.
В случая сме пред хипотезата на чл. 270, ал. 3, изречение трето ГПК, и въззивният съд е съобразил процесуалното правило, че след обезсилването на решението първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по предявения иск, а с оглед спецификата на съдебното производство и предвид законовите изменения, довели до регламентиране характера на иска, е следвало вместо по осъдителен да се произнесе по установителен иск, а защитата по осъдителен иск иманентно включва в себе си и надхвърля евентуална защита по установителен иск.
Затова и не би могло при визираната хипотеза, процесуалните действия да се повтарят, като отново на ответника се предостави възможност по чл. 131 ГПК, както счита жалбоподателя, поради това, че подобно изрично правило не е законово регламентирано, и което да преодолее изложеното в предходния абзац.
Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. При това, съдът е разгледал и хипотеза, при която, ако се приеме, че правото по чл. 315 ТЗ е своевременно въведено от ответника, то би било неоснователно по изложените правни съображения, свързани с характера на договора за заем, които настоящият състав възприема.
Но дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По отношение на приложението на процесуалната норма на чл. 133 ГПК е налице практика на ВКС, постановена по чл. 290 на новия ГПК, която е задължителна за съдилищата, и която е съобразена от въззивния съд. В този смисъл са Решение № 67/06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г., ТК, І т. о.; Решение № 111/08.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 85/17-06.2011 г. по т. д. № 682/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г., ІІІ г. о.; Решение № 509/18.06.2010 г. по гр. д. № 1538/2009 г., ІІІ г.о.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 283/06.06.2011 г. по гр. д. № 276/2011 г. на Окръжен съд, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: