3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 26.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1089/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 868 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 759/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от банката частна касационна жалба срещу определение № 705 от 26.10.2012 г. по ч. т. д. № 213/2012 г. на Силистренски окръжен съд.
С обжалваното пред първия тричленен състав въззивно определение е потвърдено постановеното от Силистренски районен съд разпореждане № 2793 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 1127/2012 г., с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Частният жалбоподател подържа, че определението е неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода за недопустимост да бъде обжалван въззивният акт, като твърди, че в случая се касае за граждански, а не за търговски спор и поради това преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за гражданските дела – 5 000 лв., а не за търговските дела – 10 000 лв., както е приел първият тричленен състав.
Ответникът – В. Д. М. от [населено място], [община], Област С. – счита частната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 11.02.2013 г.
Останалите ответници – Р. Б. М. от [населено място], Т. В. Д. и Г. Д. Г., двамата от [населено място] – не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея определение не подлежи на касационен контрол, с оглед размера на заявените в производството по чл. 417 ГПК вземания: 6 191.51 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит; 836.02 лв. – лихва върху просрочената главница; 458.81 лв. – договорна лихва и 387.66 лв. – наказателна лихва, който размер е под прага за обжалваемост на постановените по търговски дела актове, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., приложима към настоящото производство предвид обстоятелството, че вземанията произтичат от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, т. 7 ТЗ.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че спорът между страните следва да бъде определен като граждански, а не търговски, тъй като разпоредбите на Глава 37 от Гражданския процесуален кодекс „Заповедно производство” не препращат към правилата на Глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове” и поради това е недопустимо разгледаният от районния съд спор, квалифициран като „граждански”, да бъде квалифициран впоследствие като „търговски”.
Видно от подаденото от банката заявление по чл. 417 ГПК, претендираните от същата вземания произтичат от сключен договор за банков кредит, който е една от абсолютните търговски сделки, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Търговският характер на правоотношението, на което е основана претенцията на заявителя, обуславя съответно търговския характер и на делото с предмет вземанията по това правоотношение. Видът на делото – граждански или търговски – произтича от неговия предмет, а не от процесуалните правила, на които е подчинено разглеждането му. Обстоятелството, че специалните правила за разглеждане на търговските спорове, съдържащи се в Глава 32 на ГПК, са приложими само в случаите, когато окръжният съд действа като първа инстанция, не може да обоснове извод, че разглежданите от районните съдилища дела, чиито предмет се обхваща от хипотезите на чл. 365, т. 1 – 5 ГПК, не са търговски по своя характер. Касае се за търговски спорове, които обаче, по изричното разпореждане на закона, подлежат на разглеждане по общия исков ред, а не по реда на специалното производство по Глава 32 от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
С оглед изложеното и предвид размера на заявените вземания, приложима в случая относно допустимостта на касационния контрол е именно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, както правилно е прието и в обжалваното определение. Ето защо, същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 868 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 759/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: