О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
[населено място], 17.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. N 3644/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място], за допълване на постановеното по делото определение № 13 от 06.01.2016 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 974 от 19.05.2014 г. по в. гр. д. № 959/2014 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
В молбата се твърди, че разноските са поискани своевременно с молба вх. № 10352/01.09.2014 г., като са представени доказателства за извършването им, но в определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС е пропуснал да ги присъди. С оглед на това се прави искане за допълване на определението и за осъждане на ответниците да заплатят солидарно или разделно /съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба/ направените в производството по чл.288 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи общо на 11 250 лв.
В срока за отговор ответниците по молбата Б. А. О., А. А. С., У. А. О. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Б. А. О., и Х. Х. О. – всички чрез процесуалния представител адв. Д. С., са възразили срещу искането на насрещната страна за присъждане на разноски. В отговора е изразено становище, че процесуалният закон не предвижда да се дължат разноски при недопускане на касационно обжалване и че претендираното като разноски адвокатско възнаграждение не е заплатено за конкретното производство по допускане на касационно обжалване. При условията на евентуалност е поискано намаляване на възнаграждението като прекомерно на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните, приема следното :
Молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.
С определение № 13 от 06.01.2016 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 974 от 19.05.2014 г. по в. гр. д. № 959/2014 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3221 от 29.04.2913 г. по гр. д. № 5076/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от Б. А. О., А. А. С., У. А. О. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б. А. О., и Х. Х. О. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” искове с правно основание чл.282 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. С. О., настъпила на 19.09.2009 г. в резултат на пътно – транспортно произшествие, за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. – за Б. О., за разликите над 80 000 лв. до 120 000 лв. – за А. С. и У. О., и за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв. – за Х. О.. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и с оглед правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответникът по касация е имал право да бъде възмезден за направените в това производство разноски, но при постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски. Поради това молбата за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК е основателна. Възражението на ответниците по молбата, че процесуалният закон не предвижда плащане на разноски за производството по допускане на касационно обжалване, е неоснователно, тъй като в практиката на ВКС никога не е съществувал спор, че в производството по чл.288 ГПК се прилагат общите правила на чл.78 ГПК за присъждане на разноски.
С молба вх. № 10352/01.09.2014 г., депозирана чрез Софийски апелативен съд, молителят /ответник по касация/ Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е направил искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, извършени във връзка с подадената от насрещните страни касационна жалба срещу решението по в. гр. д. № 959/2014 г. С молбата са представени фактура, преводно нареждане и извлечение от сметка в „А. Б. България”, с които е удостоверено заплащане от сдружението на адвокатско възнаграждение в размер на 11 250 лв. в полза на Адвокатско дружество „А. Д.” за изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решението по гр. д. № 959/2014 г. Предвид представените доказателства следва да се приеме, че молителят е доказал извършването на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 11 250 лв. Разноските са поискани своевременно, преди постановяване на определението по чл.288 ГПК, и с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК искането за присъждането им е основателно. Отговорността на касаторите за разноски в производството по чл.288 ГПК не е солидарна, а разделна, поради което всеки от тях дължи разноски в размер, съответстващ на отхвърлената част от касационната жалба за неговата искова претенция и уточнен в молбата по чл.248 ГПК.
В отговора на молбата по чл.248, ал.1 ГПК касаторите са поискали да бъде намалено адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК като прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на предявените субективно съединени искове, обстоятелството, че в отговора на касационната жалба пълномощниците на ответниците са изразили мотивирано становище по всяко от поддържаните в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, настоящият състав на ВКС намира, че заплатеното за производството по чл.288 ГПК адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и не следва да бъде намалявано на това основание.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 13 от 06.01.2016 г., постановено по т. д. № 3644/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, като ОСЪЖДА Б. А. О. с ЕГН [ЕГН], А. А. С. с ЕГН [ЕГН], У. А. О. с ЕГН [ЕГН] – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Б. А. О., и Х. Х. О. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица], да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място], [улица], ет.2, разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както следва : Б. А. О. – 1 607.62 лв. /хиляда шестстотин и седем лв. и шестдесет и две ст./, А. А. С., У. А. О. и Х. Х. О. – по 3 214.13 лв. /три хиляди двеста и четиринадесет лв. и тринадесет ст./ всеки един.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :