О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София 11.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 536/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. , гр. С. срещу решение на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ-„Д” състав, постановено на 07.05.2008 г. по гр.д. № 3144/2007 г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ГК, 64 състав от 26.06.2007 г. по гр.д. № 6471/2005 г. за отхвърляне на предявените срещу И. Г. Г. от гр. С. искове с правно основание чл.91 от ЗЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 1 269 лева и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 764.67 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В касационната жалба се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че изразеното от въззивната инстанция становище, че наказателното постановление срещу ответника не е годно доказателствено средство за установяване на нарушителя противоречи на практиката на ВАС по посочените адм.дела. От друга страна се поддържат доводи за неправилно определяне на момента, от който вземането на ГФ е станало изискуемо и съответно за неправилно прилагане института на давността, без да се съобрази спецификата на регресния иск по чл.91 ЗЗ/отм./, което е в отклоление от практиката на ВС и ВКС – решение № 117/03.12.1962 г. по гр.д. № 89/1962 г. ОСГК и решение № 449/18.03.2002 г. по гр.д. № 1785/2001 г. на ВКС, V г.о.
Ответникът по касация – И. Г. Г. от гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Софийския градски съд решение е прието за недоказано твърдението на ищеца, че процесното пътно-транспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди за М. и Н. Д. , заплатени от Гаранционния ф. , е настъпило в резултат на виновното поведение на Г. В тази насока съдът се е позовал на констатациите в протокола за ПТП относно неустановената самоличност на водача на автомобила, причинил произшествието, както и на установеното от свидетеля Д, че той не е познавал водача. Обсъдени са и данните, съдържащи се в обстоятелствената част на представеното наказателно постановление № 3* от 27.11.2000 г., но е направен извод, че то не съставлява годно доказателствено средство в настоящия исков процес за установяване на нарушителя. Съдът се е позовал на цитирана в решението практика на ВС. Независимо от извода за неоснователност на исковите претенции, въззивният съд е възприел и становището на първата инстанция за погасяването им по давност.
Твърденията на касатора за неправилно незачитане на силата на пресъдено нещо по административноправния спор във връзка с издаденото наказателно постановление са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не могат да се квалифицират като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, не следва да се обсъжда цитираната в жалбата практика на ВАС по административни спорове, тъй като релевантна към основанията по чл.280, ал.1 ГПК е само практиката по граждански и търговски дела. Що се отнася до изразеното в мотивите към решението положително становище на въззивната инстанция по правопогасяващото възражение за давност, то в случая не е обусловило изхода на делото, тъй като предявените регресни искове са отхвърлени поради недоказаност на пасивната материалноправна легитимация на конституирания с исковата молба ответник, а не като погасени по давност. Това обуславя извод за липсата на общия критерий за допустимост на касационното обжалване по ал.1 на чл.280 от ГПК, поради което не следва да се преценяват допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ-„Д” състав, постановено на 07.05.2008 г. по гр.д. № 3144/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: