О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1470
С.,30.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4579/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Хр. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба “Л. БЪЛГАРИЯ Е. ЕНД КО” КД – С., против въззивно решение № 475/11.03.2013 г. по гр.д.№ 424/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 4549/07.12.2012 г. по гр.д.№100043/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд и са уважени предявените от Л. С. Т. против “Л. БЪЛГАРИЯ Е. ЕНД КО” КД обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски за всички инстанции.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при спор за законността на наложеното дисциплинарно уволнение за системни нарушения по чл.190, т.3 КТ да се разглежда тежестта на нарушението или системността по чл.190, т.3 КТ е достатъчният признак, по който се преценява допустимостта на това наказание. Системността обективен признак на деянието ли е или в случаите на системност по чл.190, т.3 КТ се налага преценка на характеристиките, тежестта на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено; 2. За вида и характеристиките на нарушенията, които се включват в понятието “системност” по чл.190, ал.1, т.3 КТ и допустимо ли е разнородни нарушения по чл.187 КТ да формират системи такива по чл.190, ал.1, т.3 КТ, както и дали при позоваване на нарушение “закъснение за работа” работодателят следва да визира само такива по чл.190, ал.1, т.1 КТ или в системността по чл.190, ал.1, т.3 КТ се включват и всякакви закъснения по смисъла на чл.187, т.1 КТ, независимо от тяхната продължителност; 3. Относно обективните и субективните признаци, по които следва да се оценява тежестта на системните нарушения, за значението на краткия срок, в който са извършени, за значимостта на неизпълнените задължения, субективното отношение на служителя към отделните нарушения, арогантността в обясненията му и обидите към клиент, липсата на проявена самокритичност и на коригиращо поведение, както и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства; 4. Необходимо ли е да са вредоносни деянията по чл.190, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.187, т.10 КТ,за да е допустимо налагането на дисциплинарно наказание “уволнение” за тях; 5.Следва ли да се преценява и предходната дисциплинарна биография на работника при преценката на тежестта на нарушението и вида на дисциплинарното наказание за системни нарушения; 6. За неспазване на изискването да се обсъдят всички възражения, доводи и доказателства поотделно и в съвкупността им и да се следи за правилното разпределение на доказателствената тежест във връзка с преценката на наличието и тежестта на нарушенията и съответствието им с наказанието, както и във връзка с твърдяните по делото смекчаващи, съответно отегчаващи обстоятелства и 7.Може ли и до кой момент ищецът по бързо производство за отмяна на дисциплинарно уволнение може да релевира допълнителни основания на исковете си и представлява ли молба, подадената от ищеца след отговора на исковата молба и след срока по чл.358 КТ допустимо допълнение на исковата молба,с допълване на основания и възражения, когато същите не са ясно заявени като такива, а са представени като доказателствени искания; Следва ли съдът да се произнася по така “добавени” основания .
Ответникът по касация Л. С. Т., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В. инстанция е приела, че процесното трудово правоотношение е прекратено при спазване разпоредбите на чл.чл.193-195 КТ, че е установено извършването от страна на ищеца на визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, но с оглед събраните по делото доказателства същите не са тежки и не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като последното е несъответно на тежестта им, поради което е незаконосъобразно на основание чл.189, ал.1 КТ.
По нито един от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са в съответствие с единственият и решаващ извод на въззивната инстанция за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения с оглед разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ в хипотезата на системност. В. съд изобщо не е излагал изводи за системност на извършените дисциплинарни нарушения, а всички въпроси засягат именно такъв проблем. По естеството си мотивите на окръжния съд са твърде пестеливи относно наложеното наказание, поради което правните въпроси в изложението следваше да бъдат формулирани в тази насока, но това не е сторено. Поставени са и въпроси, по които не е налице дори навеждане на доводи от страна на ищеца. Част от изложението има характер на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани едва, когато обжалваното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на делото разноски на касатора не се дължат.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 475/11.03.2013 г. по гр.д.№ 424/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГК, осми граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: