О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
С. 18.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1037 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Национална потребителна кооперация на слепите в България със седалище и адрес на управление [населено място],представлявана от председателя К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 752 от 7.05.12г. по в.гр.д.№ 2489/11г. Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 9.03.11г.по гр.д.№ 3180/05г.на РС София,допълнено с решение от 19.05.11г.,като е осъдена Н. да заплати на Х. С. З. сумата от 18 967.33лв., представ-ляваща обезщетение за ползване без основание на 1/2ид.ч.от недвижим имот,представляващ имот с пл.№ 3173 в кв.61 по плана на [населено място] за периода 10.09.01г.-9.11.05г. като е отхвърлен иска за разликата до претен-дираните 20 666.67лв.,както и осъдена Н. да заплати на Х. С. З. и Р. Г. З. сумата от 9 483.67лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 1/4ид.ч.от същия недвижим имот, за същия период,като е отхвърлен иска за разликата до претендираните 10 333.33лв.Отхвърлени са и исковете за заплащане съответно на 5 000лв. и на 2 500лв.- лихва за забава върху двете главници за периода 10.09.01г.-19.05.11г.и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост се сочат всички основания на нормата на чл.280 ал.1от ГПК по следните поставени въпроси:1.Налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД за ползване на имот при висящност на спор между същите страни на основание чл.97 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.2 ал.3 от З..Счита,че въззивният акт по този въпрос противоречи на ТР №1 от 2.06.10г.на ВКС по т.д.№1/10г.на ОСГК на ВКС, 2.Допустимо ли е прилагане на чл.59 от ЗЗД /при който се присъжда по-малката сума между обедняването и обогатяването/, когато обогатилият е реализирал конкретна имуществена облага от ползването на имота.По втория въпрос се позовава на т.4 от Постановление № 1 от 25.05.79г.на Пленума на ВС и на две решения/№ 611/19.10.10г.на ІІІг.о.и № 131/12.07.10г.на ІІг.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК,както и на решение № 1798/13.01.95г.на V г.о.-без задължителен характер/, 3.Как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл.59 от ЗЗД и следва ли съдът в мотивите си да обсъди всички релевантни доказателствата,въз на които прави изводите си.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основател-ност.Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е постанови акта си,като е приел,че са налице законовите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД- собственост в полза на ищците,ответникът да е ползвал имота без наличие на правно основание за това.Счел е,че ищците са съсобственици на ? ид.ч.от процесния имот от 90кв.м., а първият ищец е и индивидуален собственик по силата на н.а.№ 119/2001г. на още 1/2ид.ч.от имота. Отделно- с влязло в сила решение правата им са признати и ответникът е осъден да им предаде владението.Последният дължи обезщетение за времето,през което е лишил собствениците от ползването на притежава-ната от тях идеална част,защото е ползвал без основание павилион с метална конструкция с площ от 63 кв.м.,разположен върху имота и въпреки изпратените му покани/първата връчена на 10.09.01г./, не го е освободил и не е заплащал наем. В. съд изрично е посочил,че независимо,че само 45кв.м. от ползвания от ответника павилион попадат в терена на ищците,той дължи обезщетение за целия притежаван от тях имот,защото именно поради това ползване – ищците са били лишени от достъп и до останалите 45кв.м. от собствения си имот/включително и от възможността да извличат граждански плодове от него/.Размерът на следващото се обезщетение – съдът е определил съобразно средния пазарен наем,въз основа на приетите по делото заключения на тройни експертизи.Изрично е посочил,че поради липса на тъждество между обекта, който ответникът е отдал под наем и процесния – не може да се счете, че размерът на обогатяването на ответника съвпада с размера на получавания от него наем.
Съпоставката между поставените от касатора въпроси и изложените мотиви, налага извод,че същите не са годно общо основание за допустимост, доколкото независимо,че са от значение за изхода на спора – са свързани с преценка на правилността на обжалваното решение,на начина, по който е възприета фактическата обстановка и с обсъждане на събраните доказателства.Първият поставен въпрос за наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД за ползване на имот при висящност на спор по чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ -изисква преценка на спора по същество,изследване на значението на водения спор и обсъждане на въпроса за основателността на предявения иск,което не може да бъде направено в настоящата фаза на процеса. Същата преценка за законосъобразност налагат и останалите два въпроса – за размера,до който следва да бъде уважен иска по чл.59 от ЗЗД когато обогатилият е реализирал конкретна имуществена облага от ползването на имота и за разпределението на доказателствената тежест.
По поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване и защото не е налице нито едно от специалните основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.Няма противоречие между приетото от въззивния съд и изложеното в посочените от касатора тълкувателни решения, постановените по реда на чл.290 от ГПК решения и това – без задължителен характер – по поставените въпроси.В случая – спорът не е дали въззивният съд е нарушил изискването на т.4 от Постановление № 1 от 25.05.79г.на Пленума на ВС относно дължимостта на по-малката сума между обедняването и обогатяването.Спорът е за това какъв е размера на обедняването и обогатяването-в конкретния случай и по-специално дали обезщетението следва да е в размер получения от ответника наем. В. съд е направил своя извод и е изложил мотиви във връзка с него,който не може да бъде контролиран. С оглед съдържанието на поставения въпрос са ирелевантни представените в тази връзка решения № 611/19.10.10г.на ІІІг.о.и № 131/12.07.10г.на ІІг.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК,както и незадължителното решение № 1798 от 13.01.95г. на V г.о.на ВКС. Цитираното ТР №1 от 2.06.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГК също е несъотносимо, защото е във връзка с противопоставимостта на постановено по чл.7 от ЗВСОНИ решение относно неучаствало в делото трето лице,придобило имота преди предявяване на иска,а в случая – спорът, на който се позовава касатора касае страните по делото,а не трето неучаствало лице.
Относно разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.59 от ЗЗД важи общото правило,че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения. Въпросите за това дали представените от всяка от страните доказателства установяват твърденията й обаче касаят обосноваността на постановения акт, по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и тъй като отговорът им зависи от преценката на доказателствата,съобразно конкретността на спора – както вече беше посочено съдът не ги разглежда в това производство.
Мотивиран от гореизложеното,като намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 752 от 7.05.12г. по в.гр.д.№ 2489/11г. Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.