Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
443_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1472
С., 22.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 443 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ М. К. К. с фирма „Л. – М. К.” срещу въззивно решение от 11.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 494 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 16.07.2008 г. по гр.д. № 680 / 2007 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен иск на А. В. Ч. срещу жалбоподателя с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. В. Ч. оспорва основателността на жалбата.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 5,000 лева.
Производството в инстанциите по същество е по ГПК от 1952 г. (отм.), обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивен състав по реда на чл.218з ГПК (от 1952 г.) след отмяна от ВКС на постановено въззивно решение и връщането му с указания въззивният съд да приеме, че уговорката между страните за цената на имота е определяема и как да бъде установена по делото, вкл. като съдът прецени доказателственото значение на признанието на ответника относно уговорената цена на кв.м. площ за всеки един от обектите, като доказателствено средство съгласно чл.175 ГПК и указания да се съобразят направените плащания на ищеца.
При първото разглеждане на делото от въззивния съд ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е направил възражение, че искът е погасен по давност (в писмените бележки на л.96).
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че облигационното правоотношение между страните е възникнало по договор от 12.08.1996 г., който е със смесен характер – за изграждане на строителни обекти и предварителен по смисъла на чл.19,ал.3 ЗЗД, който е с предмет няколко обекта между които и процесният, уговорен е срок за предаване на обектите в напълно завършен вид 24 месеца от сключването на договора – 12.08.1998 г.; към 15.11.1999 г. (момента на съставяне на протокол обр. 16) обектите съществуват, жалбоподателят М. К. е придобил процесния апартамент с нотариален акт, съставен на 20.10.2005 г.. Съдът е приел, че предварителният договор е бил сключен при условията на чл.25 ЗЗД – под условие, за изграждане на бъдеща вещ, което е било едно бъдещо несигурно събитие, извършването на строителството и придобиването на собствеността от ответника – изпълнител (жалбоподателя) се явява отлагателно условие за настъпване на вещно-прехвърлителния ефект на обещания окончателен договор, което се е сбъднало на 20.10.2005 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД за погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на недвижим имот започва да тече от датата на сбъдването на условието – 20.10.2005 г. и към момента на предявяване на иска – 13.03.2007 г. не е изтекъл. С оглед на този извод съдът е изложил съображения за основателността на иска – за наличието на уговорки относно съществените условия на окончателния договор, въз основа на указанията на ВКС въззивният съд е приел цената за определяема и я е определил с две заключения на вещи лица и е уважил иска.
От изведените от жалбоподателя правни въпроси обуславящ е този от кой момент започва да тече погасителната давност по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД – (по приложението на чл.114 ЗЗД) – от момента в който е приел въззивният съд или от изтичането на срока за сключване на окончателен договор.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението в решение № 204 /08.05.2006 г. по гр.д. № 1196 /2005 г., на ВКС, ІІ г.о. според което давностният срок започва да тече с настъпването на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната и жалба в размер на 155.50 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 11.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 494 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на ЕТ М. К. К. с фирма „Л. – М. К.” в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 155.50 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.