Определение №1473 от по гр. дело №1468/1468 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

         О          П          Р         Е         Д         Е        Л         Е        Н        И         Е
 
                                                           №  1473
 
                                     ГР. София,   04.12.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.12.09 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1468/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №153/09 г., с което е отхвърлен искът й срещу Л. К. с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот – апартамент, срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от приобретателката К.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторката се позовава на т.2 – приетото от въззивния съд по съществения за спора материалноправен въпрос: изпълняван ли е договорът съответно на нуждата на ищцата от издръжка и гледане, противоречи на влезли в сила решения на ВКС, приложени по делото.
За да отхвърли иска за разваляне на алеаторния договор, скл. от страните с нот. акт №138/28.12.06 г. въззивният съд е приел, че до завеждане на исковата молба ответницата е изпълнявала задължението си по него, осигурявайки на ищцата грижи и издръжка, според нуждите й. Естеството на задължението изисква непрекъснато, безсрочно изпълнение, но и съдействие на кредитора за получаване на грижите и издръжката, които ответницата е проявила готовност да престира и след конфликта в отношенията на страните и отказа на ищцата да приеме предлаганото й изпълнение.
Въпросът изпълняван ли е договорът от ответницата, предпоставящ изхода на спора, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, отразена и в приложените по делото решения: отчетен е комплексния характерът на алеаторното задължение и че то изисква постоянно, непрекъснато, носимо / ако договорът не предвижда друго/ изпълнение, което не търпи забава и следва да обслужва цялостно доказаните нужди на кредитора, към които се приспособява. При забава на кредитора длъжникът следва да поиска трансформация на задължението по договора в парично и да престира на кредитора парични средства за периода на забавата, в който той отказва да приеме гледане.
В случая е установено, че ответницата е изпълнявала задължението си за гледане и издръжка по договора с ищцата до м. март на 2008 г., когато отношенията на страните се развалили и ищцата отказала да приеме предлаганата й грижа. Ищцата била обслужвана в дома й /прехвърления апартамент/, с полагани системни грижи за бита и лечението й, от които тя се нуждае при възрастта й – 75 годишна и 83 процентната инвалидност поради мозъчна атеросклероза, хипертония –
І -ва ст., паркинсонова болест с тремор и ограничени движения. Не се установяват по делото конкретни нужди на ищцата от облекло, които ответницата да не е задоволила. Тя пазарувала хранителни продукти за ищцата, плащала режийни разноски, медикаментите и лечението й и я придружавала за извършването му, осигурявала й в своя, при честите гостувания на ищцата там и в нейния дом уют и семейна среда. Не се установява и соченото в исковата молба грубо и злонамарено отношение на ответницата към ищцата, като причина за отказа на последната да приема грижите й. След него ответницата започнала да изпраща на ищцата парични суми, видно от представените разписки.
Или приетото от въззивния съд по обуславящия за спора въпрос изпълняван ли е алеаторният договор не противоречи на константната практика на ВКС, приложена и по делото, относно характера, обема и начините на изпълнение на задължението.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №153/09 г. от 11.06.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top