О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1473
гр.София, 28.10.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4156 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.07.2008г. по гр.д. № 226 / 2008г., в частта му, с която Варненски АС е уважил предявения срещу Н. С. С. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – Н. С. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, разрешен е в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил Н. С. С. да заплати на Г. С. Б. сумата 19 557,80 лева, платена с оглед на неосъществено основание- договор за продажба на автомобил, ведно със законната лихва считано от 11.06.2007г., като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 39 115,80 лева. Съдът е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за поръчка – за закупуване на автомобил от чужбина, по който на жалбоподателя е била предадена сумата 10000 евро.становено е било по делото, че при доставянето на автомобила не е постигната договореност за неговата окончателна цена, поради което ищецът е върнал същия на ответника по иска-жалбоподателя Н. С. При тези данни, съдът е приел, че платената на жалбоподателя част от цената е получена на неосъществено основание, поради което го е осъдил да върне равностойността в лева на получената валута.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят Н. С. поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за точното тълкуване на понятието “неосъществено основание”, по който въпрос се е произнесъл в противоречие с П1/1979г. на Пленума на ВС, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят поддържа, че именно в противоречие с така даденото разрешение съдът в обжалваното решение е приел, че следва да върне сума като получена на неосъществено основание.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен материалноправен въпрос, а именно относно предпоставките , при наличие на които с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено, имат право да искат нейното връщане. В случая съдът е приел, че ответникът по жалба е престирал с оглед на очаквано сключване на договор за поръчка, който в последствие не е бил сключен и именно като е счел, че ищецът е доказал плащането на сумата по повод на едно правоотношение, което не е осъществено, а жалбоподателят не е доказал да е получил сумата на правно основание, е осъдил последният да върне същата. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 на Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде върната недължимо платената сума може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият не сочи да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и соченото от него основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не представя решения на съдилищата, в който да е даден отговор на поставения от него въпрос по противоречив начин.
На основание чл.282, ал.5 ГПК следва да се върнат на жалбоподателя внесените от него като обезпечение суми в размер на 19 557,80 лева и 3 579 лева с вносни бележки от 22.12.2008г. и 11.03.2009г. на Първа инвестиционна банка за спиране изпълнението на въззивното решение с определение от 23.04.2009г.по гр.д. №4156/2008г. по описа на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване по жалба на Н. С. С. на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 21.07.2008г. по гр.д. № 226 / 2008г., в частта му, с която Варненски АС е уважил предявения срещу Н. С. С. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
ОСВОБОЖДАВА внесените от Н. С. С. суми като обезпечение в размер на 19 557,80 лева и 3 579 лева с вносни бележки от 22.12.2008г. и 11.03.2009г. на Първа инвестиционна банка за спиране изпълнението на въззивното решение с определение от 23.04.2009г.по гр.д. №4156/2008г. по описа на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: