О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1474
София, 19.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5016/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. З. Р. – процесуален представител на К. [населено място], [община], област Б., против въззивно решение № ІV-57/27.05.2014 г. по гр.д.№ 632/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено изцяло решение № 70/09.01.2014 г. по гр.д.№ 7132/2013 г. по описа на Бургаски районен съд, ІV-ти граждански състав, с което са уважени предявените от Н. Р. Т. от [населено място], [община], област Б., против К. [населено място], [община], област Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1и 2 КТ, и инцидентен установителен иск с правно основание чл.357 КТ, че трудовото правоотношение между страните е с безсрочен характер, а не както е посочено в трудовия договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ, като е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материалноправните въпроси : 1. Допустимо ли е след прекратяване на сключения по писмено искане на служителя срочен трудов договор, служителят да иска от съда да приеме, че същият е с безсрочен характер ; 2. Може ли страната, от която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което предложение е уважено от страна на работодателя, да поиска отменяне на заповедта за прекратяване и възстановяване на заеманата длъжност и може ли изразената воля от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор да бъде отменена след влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовия договор.Позовава се на решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответника по касация Н. Р. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Ж.Б. е депозирал отговор по чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че изводите на първоинстанционния съд относно характера на трудовото правоотношение като безсрочно са правилни,тъй като работата на длъжността”домакин” не е сезонна,с определен обем или временен характер и трудовият договор не е срочен, както е отбелязано в него – по чл.68, ал.1, т.2 КТ. Изложени са изводи, че е изследван самия характер на трудовото правоотношение с оглед неговата специфика. И тъй като договорът е за неопределено време,съдът е приел, че трудовият договор неправилно е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ/относим за срочните договори/ и е без значение обстоятелството, че служителката е депозирала молба за прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, на което основание работодателят е следвало да прекрати правоотношението.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че първия поставен правен въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивната инстанция.Във връзка с направеното от работодателя възражение, че е налице молба от служителката за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и двете съдебни инстанции са посочили, че вместо да бъде прекратен трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, той е следвало да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, нещо което работодателят не е сторил.И втория от поставените въпроси е неотносим към решаващият извод на съда за наличие между страните на безсрочен трудов договор. Нещо повече, въпросът в известен смисъл е зададен некоректно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор не е влязла в сила, тъй като е оспорена по съдебен ред в настоящото производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ. На възражението за пропускане на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ и двете съдебни инстанции са дали отрицателен отговор, което е видно и от данните по делото.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-57/27.05.2014 г.постановено по гр.д.№ 632/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, г.о., ІV въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: