О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1476
София 07.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1495 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Ц. от гр. О.,чрез процесуалния й представител-адвокат Ч. против въззивно решение № 492 от 25.06.2009г.по в.гр.д. № 248 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд,с което е отменено решение № 154 от 27.01.2009г. по гр.д. № 660/2007г.на Мездренския районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението,извършено със Заповед № 8 от 22.06.2007г.на Административния ръководител на Р. п. Оряхово,с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6,във вр.с чл.190 ал.1 т.4 и чл.188 ал.3 от КТ,за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност”Административен секретар”и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 4 800лв.за 6-месечен период,в който е останала без работа поради уволнението като неоснователни.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- във връзка с изясняване на понятията „злоупотреба с доверието на работодателя” и „уронване на доброто име на работодателя” по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 от КТ. Отделно счита,че въззивинят съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по спорния по делото въпрос за законността на дисциплинарното уволнение/ с оглед на твърдения за липса на доказателства за умисъл и за вина и за неспазване на задължението за съответствие между наложеното наказание и тежестта на извършеното нарушение/. Позовава се на решение № 232 от 2.05.1995г.по гр.д. № 1209/94г., решение № 72 от 28.02.1997г., решение № 244 от 9.03.2009г.по гр.д. № 94/09г., определение № 140 от 25.02.2009г.по гр.д. № 4679/08г.-всички на ІІІ г.о.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на изречение второ на чл.190 ал.1 т.4 от КТ и с действията си/като е изнесла на 23.05.2007г. документация по прокурорско дело № 1/07г.и кореспонденция,касаеща разследване по сл.д. № 36/07г.на НСлС,която е подробно описана в нарочно съставен протокол за претърсване и изземване, с цел да я предостави на обвиняемия по същото дело,която документация й е била предоставена за съхранение в качеството й на административен секретар на РП Оряхово / – ищцата- сега касатор,е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 от КТ,изразяващо се в „разпространение на поверителни за работодателя сведения”,което нарушение е със значителна тежест,тъй като освен,че е в противоречие с установените й задължения,съгласно Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на РБ. , е и в нарушение и на етичните правила и норми за поведение на съдебния служител,така че обосновава налагането на най-тежкото наказание ”уволнение”пред вид разпоредбата на изр. второ на чл.190 ал.1 т.4 от КТ.
При така приетото от въззивния съд е ясно,че поставеният от касатора въпрос за изясняване на понятията „злоупотреба с доверието на работодателя” и „уронване на доброто име на работодателя”,който се поставя във връзка с посоченото основание за допустимост на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК –не е от значение за изхода на делото,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Съдът е приел,че е налице втората хипотеза по чл.190 ал.1 т.4 от КТ и че основанието за извършеното уволнение е„разпространение на поверителни за работодателя сведения”, а не хипотезата на „злоупотреба с доверието на работодателя”,чието разяснение се иска в касационната жалба. В мотивите на съда не се съдържа и понятието „уронване на доброто име на работодателя”,за да се твърди,че дифинирането му-би довело до уеднаквяване на практикатастановеното в чл.280 от ГПК задължение за касатора е за посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за изхода на конкретното дело,да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на съд,обективирана в решението му. Настоящият съдебен състав, упражнявайки правомощията си за дискреция на подадена жалба,като намира,че поставеният въпрос във връзка с понятията „злоупотреба с доверието на работодателя” и „уронване на доброто име на работодателя”,не е значение за изхода на делото,счита че не следва да го разглежда.
Не е налице и посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като под „противоречие с практиката на ВКС”се разбира-противоречие с Постановления на Пленум на ВС,тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./,с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК,а в случая –такива не се сочат.
Представените решения на ВКС,касаещи конкретни спорове – не са в противоречие с приетото от въззивния съд,поради което и не могат да формират извод противоречиво решаване от съдилищата по другия поставен от касатора въпрос- за законността на дисциплинарното уволнение/ с оглед изложените доводи за липса на установена вреда за ответната страна,за липса на доказателства за умисъл и за вина на ищцата,както и за несъответствие между наложеното наказание и тежестта на извършеното нарушение/. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение,по които съдът може да се произнесе едва след като допусне касационно обжалване. Тази проверка не би могло да се извърши в закрито заседание,в отсъствие на страните,защото това би било в противоречие с принципа за непосредственост и устност.
С оглед на изложеното и пред вид липсата на други поставени въпроси, настоящият съдебен състав приема,че не е налице никое от твърдените основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 492 от 25.06.2009г.по в.гр.д. № 248 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.