О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1478
София, 28.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№5968/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№101050/12.8.2015 г., подадена от адвокат В. П. – С., – процесуален представител на А. А. Д. от [населено място], против въззивно решение №4755/02.7.2015 г. по гр.д.№19459/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №II–58-211/13.10.2014 г. по гр.д.№8858/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, с която предявеният от А. А. Д. против П. ф. к. [фирма], с правно основание чл.128, т.2 КТ, е отхвърлен до размер от 715 лева – брутно трудово възнаграждение за месец декември 2013 г., до размер на 715 лева – брутно трудово възнаграждение за месец януари 2014 г. и до размер от 393,25 лева – брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2014 г., и вместо това е осъдил ответника да заплати на ищеца съответните суми, на обща стойност 1823,25 лева, за посочените месеци. Със същото решение първоинстанционното решение в останалата част е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, за безспорно, че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение, както и че в изпълнение на трудовия договор ищецът реално е полагал труд на длъжността „футболист“ през процесния период, като е установено, че съгласно този договор полагащото му се месечно трудово възнаграждение е било в брутен размер 715 лева. За недоказано е прието твърдението, че брутният размер на месечното трудово възнаграждение е 2715 лева. Изложени са изводи, че промяната в съдържанието на трудовото правоотношение, включително и относно размера на уговореното възнаграждение, може да се извърши само по писмено съгласие на страните, по аргумент от чл.119 КТ, която писмена форма е такава за действителност, а не за доказване. Прието е също така, че в случая не се твърди и не се установява страните да са сключили допълнително споразумение, с което размерът на уговореното трудово възнаграждение да е увеличен, нито работодателя едностранно да е увеличил трудовото възнаграждение на ищеца, като това не се установява и от приетото РКО, както се твърди в жалбата. С оглед заключението на съдебно-почеркова експертиза, въззивната инстанция е изложила изводи за извършвани добавки в РКО с оглед разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и се поставят следните въпроси: 1.Разходният касов ордер съставлява ли писмено съгласие за едностранно изменение на трудовото възнаграждение по смисъла на чл.119 КТ ? и 2. Каква е доказателствената сила на подправения и неосчетоводен разходен касов ордер ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се представят решения на ВКС и ВАС.
Ответникът по касация – П. ф. к. [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените въпроси са относими към изводи на съда относно твърденията на ответника по исковата молба, че е изплатил договореното в трудовия договор между страните трудово възнаграждение авансова с РКО. При постановяване на въззивното решение Софийският градски съд не е зачел това твърдение на работодателя за заплащане на претендираната сума с представения по делото разходен касов ордер, като е стигнал до извод, че доказателствената сила на ордера, за заплащане на трудовото възнаграждение е разколебана, и не е установено какво точно е престирано с посочения документ. Абстрахирайки се от него въззивната инстанция е приела, че полагащото се на ищеца трудово възнаграждение е това, визирано в трудови му договор, за което липсват доказателства да е платено, и му е присъдена сумата визирана във въззивния съдебен акт. При липса на други доказателства относно разликата между присъденото и претендираното и с оглед изложеното досежно РКО за липса на яснота относно характера на плащането по него, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4755/02.7.2015 г. по гр.д.№19459/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, по касационна жалба, вх.№101050/12.8.2015 г., подадена от адвокат В. П. – С., – процесуален представител на А. А. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: