О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 21.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4041/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 6288/20.06.2016 г. от [фирма],чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. и по касационна жалба вх.№ 6289/20.06.2016 г. от [фирма] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Д., насочени срещу решение № 52/10.05.2016 г. по гр.д.№ 99/2016 г. на Апелативен съд-Б..
Касаторът [фирма] релевира оплакване за наличие на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Намира,че не е доказан факта за преустановено елекрозахранване в имота на ищците ,както в настоящия спор, така и в проведеното между страните предходно гр.д.№ 5314/2012 г. на Районен съд-Сливен.Твърди, че е налице преустановено електроснабдяване , но доставчик на тази услуга е вторият касатор .Посочва,че е изградил мрежа и е извършвал транспортиране и разпределение на електрическа енергия до обекта.Моли решението да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставя въпросите:
-възможно ли е вследствие договорно неизпълнение, породено от обективна невъзможност/случайно събитие/ или на виновно неизпълнение да се породят правни последици в правната сфера на трето лице, изпълнявало точно и добросъвестно договорните си задължения.
Намира,че въззивният съд е отговорил положително на този въпрос, без да коментира къде и как не е изпълнен договорът при общи условия за присъединяване към разпределителната мрежа с ищците.Твърди, че изпълнението му е доказано по делото. Счита, че неизпълнението по договора на ищците с втория касатор, независимо от причините на които се дължи, не следва да има за последица осъждането му да заплати обезщетение . Поддържа,че по въпроса липсва съдебна практика ,че съдът е преценил неправилно нормативната уредба, касаеща процесните отношения, поради непълнотата и неяснотата на прилаганите правни норми .
-възможно ли е при съществуващото лицензионно разделение, въведено със Закона за енергетиката /ЗЕ/, операторът на разпределителната мрежа да носи отговорност за вреди, произлезли от договорно неизпълнение на крайния снабдител.
Намира, че въведеното лицензионно разделение цели да избегне смесване на дейности , като отговорност се носи от точно определено лице, на което е предоставена лицензия.Цитира нормите на чл.123 ал.4 и чл.44 ЗЕ, въвеждащи изрично разграничение, но изразява становище,че ЗЕ не дава категорично разрешение на случаи като процесния. Отново твърди, че съдът не е преценил правилно доказателствения материал произнасяйки се по поставените въпроси, че за тях не съществува изрична правна уредба и следва да се допусне касационен контрол,за да се създаде единна съдебна практика.
Касаторът [фирма] твърди в подадената от него касационна жалба, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му и е преценил превратно доказателствата и нормативната уредба. Счита,че неизпълнението му се дължи на последваща обективна невъзможност или на виновно поведение от страна на първия касатор, който не е извършил всички дейности по присъединяване на обекта. Намира, че за да бъде ангажирана отговорността му неизпълнението следва да е последица единствено на негово виновно неизпълнение. Поддържа,че имотът на ищците не е бил електроснабдяван и те не са негови клиенти.Моли решението да бъде отменено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такива по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение ; разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания; допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника.
Позовава се на задължителна съдебна практика, създадена с решения на състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 2623/2013 г.,ІV г.о. и по т.д.№1740/2014 г., І т.о. Излага доводи за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и необсъждане на направените от касатора възражения.Твърди,че процесният имот не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа ,че присъединяването му е извън неговата лицензия, че ищците не са негови клиенти и няма договорни отношения с тях, но тези възражения не са обсъдени.
Във връзка с допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпроса:
-дали в случай на последваща невиновна невъзможност за изпълнение на договорно задължение от страна на едно лице, която се дължи на неизпълнение на задължение на трето лице, следва ли лицето, за което е налице невиновна обективна невъзможност да носи имуществена отговорност за това.
Намира,че въззивният съд е преценил неправилно цялата нормативна уредба, касаеща процесните отношения,че неизпълнението на договора му с ищците се дължи на виновното поведение на първия касатор, който не е извършил дейностите по присъединяване на обекта и по изграждане на ел.мрежа и съоръжения до него,че не е установено по делото неправомерно прекъсване на електроснабдяването, че не е обсъдено възражението му за последваща невиновна обективна невъзможност за изпълнение на договорното задължение,че дружеството не разполага с лицензия за разпределение на електрическа енергия, че съдът не е преценил правилно доказателствения материал, произнасяйки се по въпроси,които са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба М. Ж. Х. и Д. Ж. Х. представлявани от техния законнен представител -майка им Т. Д. Х., в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.А. С. оспорват касационната жалба от [фирма]. Поддържат недопустимост на същата срещу въззивното решение в частта относно иска с правно основание чл.55 ЗЗД. На основание чл.38 ал.2 от ЗА пълномощникът претендира възнаграждение,което да бъде заплатено от този касатор. По касационната жалба подадена от [фирма] не изразяват становище.
Третото лице „У.“-АД не взема позиция.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби са допустими като подадени в предвидения от закона срок , от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, с изключение на касационната жалба от [фирма] само в частта на въззивното решение, с която е потвърден съдебният акт на първоинстанционния съд относно иска с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 243,62 лв., недължимо платена такса достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.10.2012 г.-31.01.2015 г., поради законовия праг ,създаден с нормата на чл. 280 ал.2 т.1 ГПК.Разгледаният иск с е цена под 5 000 лв. и решението в тази част не подлежи на касационен контрол.
С обжалваното решение в останалите части въззивният съд е потвърдил решение № 106/ 16.12.2015 г. по гр.д.№ 90/2015 г. на Окръжен съд-Сливен. С него са уважени изцяло исковете с правно основание чл.79 ЗЗД, предявени от ищците-ответници по касационните жалби в настоящото производство, като [фирма] е осъдено да им заплати сумата 17 380 лв. обезщетение за вреди от неправомерното преустановяване снабдяването на процесния имот с електрическа енергия в периода 01.10.2012 г.-16.02.2015 г. [фирма] е осъдено да им заплати от своя страна сумата 34 750 лв. обезщетение за вреди от неправомерно преустановяване преноса на електрическа енергия до имота им за периода 01.10.2012 г.-16.02.2015 г. и сумата 8 713,29 обезщетение за имуществени вреди за закупуване на дизелово гориво за зареждане на дизелов агрегат, с цел частично захранване на обекта с електрическа енергия в същия период, като тази претенция е отхвърлена до пълния претендиран размер и в отхвърлителната част решението е влязло в сила.Присъдени са разноски.За да постанови този резултат въззивният съд е приел , че ищците са собственици на поземлен имот, намиращ се в землището на [населено място], [община], с построени в него четири стопански сгради. Той е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и в периода 2008 г.-2012 г. до него е осъществяван пренос на електрическа енергия . Доставката била преустановена и не е възстановена. Намерил е за неоснователно възражението на [фирма], че липсват данни за неправомерно прекъсване. С влязло в сила решение, постановено по друго гр. дело № 5314/2012 г. на Районен съд-Сливен,водено между страните, е прието, че касаторите са го сторили и са били осъдени да възстановят доставката на ел.енергия до обекта. По образуваното изпълнително дело те са отговорили, че са предприели изискуемите по закон възможни и допустими действия за изпълнение на съдебното решение, но поради невъзможността да се извърши присъединяване през съседен имот е започнала процедура за изработване на ПУП за изграждане на електропровод,т.е. имотът все още не е присъединен. Приел е, че с това е установено виновно неизпълнение на задълженията и на двете дружества.Съгласно чл.24 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия/ОУ/ [фирма] носи имуществена отговорност,като размерът на дължимото обезщетение е установен от назначената експертиза по посочения в чл.25 ал.1 начин. Неизпълнението от страна на [фирма] съгласно чл.47 т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа /ОУ /ангажира отговорността му ,като размерът на дължимото обезщетение е определен също от назначената експертиза по посочения в чл.48 ал.1 начин. Според чл.48 ал.3 от ОУ това обезщетение не изключва отговорността за имуществени вреди, нанесени на клиента. Приел е,че в една от сградите са отглеждани свине-майки и малки прасенца и е било необходимо монтиране на дизелов агрегат, за смилане на фураж за животните, отопление и осветление. Агрегатът работел по 2-3 часа дневно. Според заключението на вещото лице монтираният агрегат захранвал електрическата мрежа в стопанската сграда.От представените 218 броя касови бонове е установено закупуване на дизелово гориво на обща стойност 8 713,20 лв. и в този размер е присъдено обезщетение за имуществени щети.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение по двете касационни жалби.Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. В изложението на „Е. Б. Е.“-ЕАД липсват формулирани правни въпроси във връзка с приетите от въззивния съд правни изводи.Касационният съд не може да изведе такива въз основа на твърденията и оплакванията му, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Първият въпрос произтича от становището на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и е свързан с обсъждане на доказателствата по делото. Поставен е с оглед хипотеза за възникнало неизпълнение от страна само на [фирма] ,каквато отсъства в мотивите на въззивното решение. Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като във връзка с него не са формирани мотиви. За да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост изведеният от касатора въпрос трябва да е относим към приетото от съда, да обуславя неговите решаващи мотиви, а не да се поставят проблеми,които касаторът намира за важни, но които не са обсъждани. Не е обосновано и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Когато в хипотезата развитие на правото се твърди липса на съдебна практика, касаторът трябва да аргументира подробно в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретни правни норми,чието тълкуване иска.Това не е сторено.
В изложението на [фирма] също не е обосновано общо и допълнително основание за допустимост на касационно обжалване.Първият въпрос е относим към правилността на въззивното решение и допуснати според касатора процесуални нарушения. Според постановките в цитираното ТР- т.1, правният въпрос не трябва да е свързан с правилността на въззивното решение,с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на доказателствата по делото.Освен това не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото процесуалните действия на въззивния съд не се отклоняват от разрешенията в задължителната съдебна практика.Липсва препращане към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е изготвил свои мотиви и е направил обосновани фактически и правилни правни изводи,обсъдил е всички оплаквания и доводи изложени във въззивната жалба на касатора.Вторият въпрос е смислово огледален на първия въпрос поставен от касатора [фирма], като според формулировката му сега касаторът [фирма] е в последваща обективна невъзможност за изпълнение.Изводите на въззивния съд са за неизпълнение от страна на двамата касатори, което е установено с влязло в сила решение.Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е аргументирано.
Необосноваването на общо и допълнително основание от двамата касатори ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби.
При този изход на делото на пълномощника на ищците следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция, като касаторът [фирма],бъде осъден да заплати възнаграждение в размер на 1288 лв. съгласно чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 т.1 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от [фирма] срещу решение № 52/10.05.2016 г. по гр.д.№ 99/2016 г. на Апелативен съд-Б. в частта, с която е потвърдено решение № 106/ 16.12.2015 г. по гр.д.№ 90/2015 г. на Окръжен съд-Сливен относно иска с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 243,62 лв., недължимо платена такса достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.10.2012 г.-31.01.2015 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52/10.05.2016 г. по гр.д.№ 99/2016 г. на Апелативен съд-Б. в останалите обжалвани части по касационна жалба вх.№ 6288/20.06.2016 г. от [фирма] и по касационна жалба вх.№ 6289/20.06.2016 г. от [фирма].
ОСЪЖДА Е. Б. Е.“ ЕАД да заплати на адвокат А. Г. С. сумата 1 288/хиляда двеста осемдесет и осем/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба от [фирма] подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: