О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
гр.София, 22.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 1420/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. Д., С. К. Д. и П. И. А. срещу разпореждането на Великотърновския окръжен съд от 14.12.2012 год., с което е върната като недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 11744 от 10.12.2012 год. срещу въззивното решение № 473 от 23.11.2012 год. по в.гр.дело № 921/2012 год.
Поддържа се, че обжалваното разпореждане е порочно, тъй като е постановено четири дни след постъпване на касационната жалба във въззивния съд, а съобщението е изпратено на жалбоподателя повече от един месец по-късно. Иска се отмяна на разпореждането и изпращане на касационната жалба за разглеждане по същество от Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 10823 от 13.10.2009 год. (л.4 от гр.дело № 1154/2009 год. на В.) П. Г. Д. и И. Г. Д. са предявили срещу [община] и срещу А. Д. А. и Й. Т. А. иск по чл.108 ЗС за осъждане на ответниците-физически лица да им предадат владението на поземлен имот № * с площ * кв.м. в местността „Д.”, [населено място], както и да им заплатят сумата 2 520 лева, представляваща обезщетение във формата на месечен пазарен наем за период от три години преди подаване на исковата молба за ползването на същия имот.
С писмена молба от 28.12.2009 год./л.6 от гр.дело № 4225/2009 год. на В./ ищците са заявили, че нямат никакви искания срещу [община] и поддържат исковете си само срещу ответниците-физически лица.
С определение в открито заседание на 24.03.2010 год. районният съд прекратил производството в частта по предявения иск по чл.108 ЗС на основание чл.299, ал.2 ГПК-като повторно заведено, поради наличието на висящо гр.дело № 1779/2005 год. на същия съд, касаещо същия недвижим имот, между същите страни и на същото правно основание. В същото заседание, в присъствието на страните, районният съд постановил и друго определение, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 1779/2005 год. на Великотърновския районен съд, а ищците били осъдени да заплатят на ответниците сумата 100 лева разноски с оглед прекратеното производство съгласно чл.78, ал.4 ГПК.
С определение № 259 от 19.05.2010 год. по в.ч.гр.дело № 468/2010 год. Великотърновският окръжен съд потвърдил обжалваното пред него определение от 24.03.2010 год. по гр.дело № 4225/2009 год. на Великотърновския районен съд, с което е било спряно производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и са били осъдени ищците да заплатят съгласно чл.78, ал.4 ГПК разноски с оглед прекратеното производство.
С определение № 948 от 28.11.2011 год. по ч.т.дело № 652/2010 год. Върховният касационен съд, ІІ т.о. оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на въззивната инстанция поради липса на правен интерес от обжалването предвид данните за влязло в сила решение № 37 от 05.03.2007 год. по гр.дело № 1779/2005 год. на В., потвърдено с решение № 237 от 15.07.2009 год. на В. по гр.дело № 213/2009 год. и определение № 509 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 2008/2009 год. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Производството по гр.дело № 4225/2009 год. на В. е продължило по иска по чл.73, ал.1, предл.трето ЗС, който с решение № 581 от 15.05.2012 год. е бил отхвърлен.
С решение № 473 от 23.11.2012 год. по в.гр.дело № 921/2012 год. Великотърновският окръжен съд оставил в сила първоинстанционното решение.
С разпореждането от 14.12.2012 год. въззивният съд върнал касационната жалба срещу решението на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 5 000 лева.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Касационната жалба е подадена на 10.12.2012 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението на същата разпоредба /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. В случая, цената на иска по чл.73, ал.1, предл.трето ЗС, определена съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК възлиза на 2 520 лева. Този размер, като цена на иска за обезщетение е посочен и от самите ищци, както с първоначалната искова молба, така и с последващите уточнения.
След като цената на иска към момента на предявяването му не надвишава 5 000 лева, касационното обжалване на въззивното решение е изключено. Ето защо, въззивният съд законосъобразно е постановил връщане на касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК. В частната жалба срещу разпореждането не се навеждат доводи за неправилно приложение на чл.280, ал.2 ГПК, а твърденията за късното изпращане на съобщението до жалбоподателите не могат да обосноват наличието на порок на обжалвания съдебен акт, който да доведе до неговата отмяна. Разпореждането е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Великотърновския окръжен съд от 14.12.2012 год., с което е върната съгласно чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 11744 от 10.12.2012 год. на П. Г. Д., С. К. Д. и П. И. А. срещу въззивното решение № 473 от 23.11.2012 год. по в.гр.дело № 921/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/